My baby Kookie

43

Пиша го тук защото няма да го прочетете сигурно по долу.

Да почна ли нова книга?

°°°

К:Защо излизаме извън града

Т:Ще видиш

К:Искам да знам къде отиваме

Ю:Кук голямо бебе си

К:Еми да

Ю:После не се сърди като ти казвам че си бебе. Сам каза че си така че. Ти си бебе 😁

К:Ужсен си

Ю:Хаха знам

К:Стигнахме ли?

Ч:Не

К:А сега

Т:Не

К:Еми сега

Ю:Млъкни бе дете. Като стигнем ще ти кажем

Т:Я не викай на бебчето ми

Ю:Еми мен ме дразни, стигнахме ли, стигнахме ли, стигнахме ли. Досадно е

Т:Може да е така, но и ти като не знаеш къде отиваш и ти ще питал постоянно

Ю:Ох добре

К:Извинявайте. Знам че съм досаден в повечето случай - наведе главичка - повече няма да питам

Т:Бебе няма нищо, не си досаден чу ли

Ю:Само малко

Тае удари Юнги по врата.

Ю:Ал, това защо беше

Т:Много говориш

Тае спря колата

Т:Слизай - каза на Юнги

Ю:А да бе и да ме оставиш тука

Т:Не, ще си смените местата с Куки. Наду ми главата. Отивай да си се натискате с Джимин на задната седалка поне да млъкнеш малко.

Ю:Ужасен си

Юнги слезе от колата, след което и Кук. Така момчетата си смениха местата.

Т:Така е по добре. - усмихна се и хвана ръчичката на Куки, след което я цунка - Беби?

К:Да

Т:Нали не се обиди

К:Не, спокойно

Т:Добре беби - наведе се към него и го целуна по устичката, а Куки отвърна - Обичам те

К:Аз също

Ю:Вие май сте заедно а?

Ч:Млъкни бе, стига си развалял хубавите моменти