My baby Kookie

15

Бе минала седмица от както Техьонг излъга Кук. Той все още не беше го отблокирал.

Тъкмо се оправяше, за да се види с Юнги. Не бяха се виждали от седмица.

*skip time*

Ю:Как вървят нещата с Техьонг

К:Никак

Ю:Защо да не се скарахте

К:Той ме излъга че го е блъснала кола и после най-спокойно ми вика "Стреснах ли те дребосъче". Та той е на 24 а се държи като малко дете. Блокирах го от всякъде и нямам намерение на го отблокирам скоро. Нека да помисли кво е направил...

Изведнъж някой си сложи ръката на рамото на Кук и той се обърна. И кого да види нашия любим Техьонг.

Т:Зайо?

К:Махай се

Т:Не, хайде да поговорим

К:С теб не искам да говоря

Т:Моля те

К:Не искам

Т:Хайде, нищо няма да ти направя

К:Не искам бе човек

Ю:Остави го, не иска да говори с теб. Да беше мислил кво правиш

Т:Да знам, беше ужасно това което направих. Хайде да отидем в някое кафене тримата и да поговорим.

К:Нее

Ю:Добре

К:Юнги неее

Ю:Хайде бе Куки, хайде да чуем кво толкова иска да говорим, по точно вие де

Т:Хайде дребчо

К:Не ми викай така

Т:Ще ти

К:Не няма - ядоса се и му личеше

Т:Не се напрягай ще ти излязат бръчки

К:Не ми казвай кво да правя бе

Т:Я по полека с тона

К:Айде Юнги - хвана го за ръката и го задърпа, но Техьонг беше бърз и хвана Кук за другата ръка - кво ще кажеш да ме оставиш намира

Т:Зайче, моля те нека поговорим. Извинявай много, но моля те искам да поговорим

К:Ох хубу

Ю:Аз ще ви оставя

К:Ооо, нее няма да стане. Аз излязох с теб за да се видим, а не с него. Оставаш тук, а после ще се по разходим само ДВАМАТА - натърти на последната дума.

Т:Ам в някое кафене ли ще ходим или ще седнем на пейките тук

К:Аз съм за тук