Where are you? / Къде си?

Part 1

Болеше.. Болеше да гледам как с всяка година тя се променяше. Как от малкото усмихнато момиченце се превръщаше в студената и безсърдечна Аманда.

От малки винаги бяхме заедно, когато направехме някоя беля тя се измъкваше и наказваха мен, но след това тя винаги ме целуваше по бузата и ми се отблагодаряваше. Обичах всеки ден да виждам топлата й детска усмивка, но с времето тя се появяваше все по-малко на бледото й лице нашарено от сладките лунички. Обичах да лежим заедно на тревата и да държа ръката й, да прекарвам пръсти през медено русата й коса и да гледам небесно сините й, невинни очи.

Сега обаче тя бе се превърнала в съвсем различен човек. Сега не мислеше за никой друг освен за себе си. Нежните й ръце се бяха превърнали в груби, целите покрити със синини, изпъкнали вени.. Допирът й вече не бе като на ангел. Тя се превърна в това, в което казваше, че никога не иска да бъде. Красивите й сини очи пък бяха кървясали от всички безсънни нощи. Трудно някой можеше да опознае истинската Аманда понеже тя бе започнала да крие всички емоции.

Това беше новата Аманда, която остави семейството и приятелите си настрани и ги замени за лудите нощи с напълно непознати, тревомани, наркомани и т.н. А аз ли? Висок, русоляв и синеок - момчето, което истински я обича независимо от голямата промяна. Само 10-тина години, а тя се промени толкова много.

Обичах я. Още я обичам. Това хората наричат истинска любов, но вече знаех, че тя никога повече няма да изпита същите чувства към мен както аз към нея. Всички мои усилия вече бяха напразни. Спомням си как преди издълбавахме знаците: "Д+А" - Дейвид и Аманда. Беше хубаво. Още в момента, в който срещнах очите й, усмивката й.. Се влюбих и се зарекох да я пазя и каквото и да става винаги да съм до нея, да й помагам, да я закрилям. Това нямаше да е поредната лъжа, а изпълнено обещание..