Where are you? / Къде си?

Part 3 (част 2)

Бях задрямал когато усетих, че някой стисна ръката ми и побързах да отворя очи. Изправих се над Манди и видях че бавно отваря очи.

- К-кой си ти? Какво правиш тук? Къде съм? Аз.. – тя промълви, а аз сложих пръст на устните й в знак да спре да говори.

- Аз съм твой приятел, Дейвид. Тук съм, тоест сме, защото ти говореше с някого по телефона и .. всъщност няма значение, всичко вече е минало. – отврърнах й в отговор, а тя ме гледаше като дете попаднало в непознато място.

- Д-Дейвид? Съжалявам, но не те помня. – каза поглеждайки надолу и отдръпвайки ръка от моите.

- Всичко ще се оправи. Ще се постарая да ти припомня всичко. Обещавам. – отдръпнах косата от лицето й и я целунах по челото.

- Мил си. – усмихна ми се.

Най-после отново успях да видя прекрасната й усмивка. Не се бе усмихвала толкова дълго време, че бях забравил за трапчинките й. Усмивката й бе толкова заразна, че не се стърпях и отвърнах.

Докато си говорехме и й разказвах за миналото й като пропусках лошите неща, които й се бяха случили напоследък, един от лекарите влезе в стаята с някаква голяма папка в ръце.

- Е, как е пациентката? – попита загрижено той с широка усмивка на лице.

- Може да се каже, почти перфектно. – побърза да отговори Манди.

- Радвам се. Господин.. – той се загледа в папката – господин Рейнълдс, бихте ли дошли замалко?

- Аз.. Разбира се. – станах и тръгнах към лекаря – сега се връщам – обърнах се към Манди, а тя кимна.

С лекаря излязохме от стаята и застанахме точно пред вратата. Изражението му веднага придоби тревожност. Разбрах, че нещо не е наред.

- Както може би забелязахте, приятелката ви не помни нищо. Искахме да ви попитаме дали сте съгласен да я подложим на една терапия чрез, която е възможно да възвърне паметта си? – попита той.

- Не трябва ли тя да се съгласи, не аз?

- Всъщност не. Щом като е изгубила паметта си не било законно тя да решава за вмомента.

- Що за глупости са това? – леко повиших тон.

- Просто искаме мнението Ви. Съгласен ли сте?