Хари Потър и най-добрите приятелки

Глава първа

В края на Лондон, в една библиотека, която не е особено известна, седяха Лия, Симона и Дилайла. Лия имаше тъмно кафява-черна коса и пъстри зелени очи. Симона имаше кестеняво-руса коса и сини очи. А Дилайла светло руса коса и тъмни - почти черни очи. Те седяха на три различни кресла и четяха различни книги.

- Аз се чудя - Симона остави книгата настрани и погледна Дилайла. - Защо трябва да сме вътре? - Лия също остави книгата си. Дилайла продължаваше да чете.

- Какво имаш предвид? - Лия погледна с любопитство към Симона. Синеокото момиче я погледна.

- През цялото време сме вътре! - Тя махна косата от лицето си. - И не правим нищо интересно! Само учим и четем! - Тя погледна обвинително към момичето от сераща ѝ. - Защото Дилайла е решила да седи вътре постоянно!

- Не го правя по мое желание! - Дилайла остави книгата си. - Знаеш правилата! Нямам право да излизам без баща ми да ми е навлякъл десет бодигарда! - Дилайла се защити.

И като цяло не лъжеше. Баща и беше много известен с участието си във филмите за Хари Потър. Все пак беше Том Фелтон, актьора играл Драко Малфой. За разлика от Дилайла, Симона и Лия нямаха известни родители. Но по някакъв начин бяха станали най-добри приятелки.

- Да, да! Знам! - Симона изстена. - Но не може ли да се случи нещо интересно, като в Хари Потър, например? - Лия кимна в съгласие. Дилайла просто стана, за да върне книгата на място ѝ.

"Хари Потър и даровете на смъртта". Интересна книга, но Дилайла предпочиташе "Нечистокръвния принц" повече. След като върна книгата на място ѝ се загледа за шестата книга от поредицата. Нямаше я. Тогава се чу тупване.

- Какво по дяволите падна върху мен?! - Лия извика. Ярка светлина се разпръсна из цялото помещение. - Виждали ли сте тази книга преди?

- Не, аз лично не съм. - Симона отвърна, а Дилайла се показа, за да види книгата. Имаше някакви ярки линии, но като цяло беше празна корица.

- За първи път я виждам. - Дилайла отиде и взе чантата си.

- Какво ще стане ако... - Лия дори не довърши. Из цялата стая се разпръсна светлина отново. Когато трите момичета се надвесиха, видяха със завъртяни и тънки букви да пише... - "Хари Потър и най-добрите приятелки"? Няма такава книга. Значи е безценна! - Лия се протегна, но Дилайла я спря.

- Не мисля, че ще е добре да я пипаш, Лия - Дилайла каза на приятелката си. Симона бавно се изправи.

- Дилайла има право. Не знаем каква е и от къде се е появила, а и свети, така че... - Симона дори не довърши. Лия се загледа с желани към книгата.

- Може да е някакъв знак, знам ли? - Лия погледна Дилайла. Двете момичета направиха очен контакт за някъде около минута, когато Симона дръпна Лия.

- Слушай внимателно! - Лия се изправи. - Няма нищо като знаци, от... от каквото и да е! Това е просто стара книга!" Трите приятелки тръгнаха.

Обаче Лия искаше да види толкова силно какво има в книгата, че успя да се измъкне от Симона, което е за поздравления. Тя се затича към старата книга

- Не я пипай! - Дилайла извика.

Вече беше късно. Света потъна в мрак и Дилайла осети, че краката ѝ се отлепват от пода. Направо чудесно! Защо никой не я слушаше?!

Бележка от автора:
Моля проверете до края!
Надявам се да ви е харесало. Както разбрахте, ако сте прочели описанието на историята, съм нова. Ще опитам да качвам всеки ден, но не съм сигурна, че ще успея. Може да качвам по повече от една глава на ден, но отново НЕ СЪМ СИГУРНА, ЧЕ ЩЕ УСПЕЯ!
Благодаря, че избрахте да четете тази история! Моля гласувайте и коментирайте ако ви е харесало! А за сега чао!