Хари Потър и най-добрите приятелки

Глава четвърта

Когато всички глави на домовете влязоха, стаята се изпълни с мълчание. Лия и Симона гледаха с боготворене професор МкГонагал, а Дилайла гледаше с любопитство професор Снейп. Той не издаваше никакъв признак, за това че я е видял да го гледа. Тогава професор Флитуиг се изкашля.

- Викал сте ни, Албус? - Лия толкова се бе отнесла, че подскочи при думите на професора. Дилайла се изкикоти тихо, а Симона я сръчка.

- А да! Надявах се да се запознаете с госпожиците Фелтон, Каслак и Мансон. - Дилайла се усмихна сякаш искаше да убие някой. Това професор Снейп го забеляза.

- Може ли да кажете коя, коя е? - Професор Спраут попита. Дилайла я изгледа някак подозрително, но това не направи впечатление на професора.

- Разбира се! - Дъмбълдор каза и се изправи. - Дилайла Фелтон. - Той посочи Дилайла, която се усмихна. - Симона Каслак. - Посочи Симона, която още гледаше професор МкГонагал. - И Лия Мансон. - Той посочи Лия, която се усети, че я гледат и се изправи. - Те са най-добри приятелки. И знаят много за нашия свят - магьосническият.

- Добре, Албус, но защо ни извикахте тук? - Този въпрос бе зададен от професор МкГонагал, при което Дилайла сбърчи нос.

- Минерва, те трябва да бъдат разпределени. - При чуването на тези реплики Лия и Симона веднага се стрелнаха нагоре, а Дилайла толкова се стресна, че даже залитна напред.

- Няма ли да спрете да ми изумявате??? - Дилайла попита приятелките си, но те я игнорираха. Вместо да отговорят те отидоха при професор МкГонагал, която изглеждаше потресена.

- Ще бъдем разпределени с разпределителната шапка??? - Я попитаха в един глас.

- Да и аз това се чудех. - професор Снейп каза. Дилайла се усмихна. Любимия ѝ професор най-сетне каза нещо свързано с нея. Тя можеше да умре тук и сега.

- Да, Сивиръс. - Дъмбълдор каза и извади пръчката си. Измъмри нещо под нос и разпределителната шапка се появи на бюрото. - Сега. - МкГонагал все още бе изненадана, но отиде и взе шапката.

- Добре, както кажеш Албус. - Професора каза. - Нека да започнем с госпожица Каслак. - Симона отиде и седна пред професора, тя сложи шапката.

- Невероятно! НЕВЪЗМОЖНО! - Всички гледаха шапката изумени. - Хиляди магьосници съм разпределял, но на глава на мъгъл не са ме слагали! - При тези думи всички бяха изненадани (Без Симона, Лия и Дилайла, те си знаят, че са мъгъли). Дори Дъмбълдор. - Но трябва да те сложа някъде, щом директора е казал... Ммм... Трудно момиче си... Може би... Грифиндор! - Професор МкГонагал взе шапката.