Хари Потър и най-добрите приятелки

Глава трета

Симона замалко не припадна, защото бе забравила за мърдащите стълби.

- Ще отида при този, който ги е измислил и ще го убия! - Симона каза след като се освести.

Коридорите бяха празни, защото бе очевидно, че е средата на часа. Тогава Дилайла спря.

- Какво има? - Лия и Симона спряха. Дилайла се огледа, за да види дали някой не ги гледа.

- Сега се замислих, защо отиваме при Дъмбълдор? - Другите две момичета я гледаха изненадано. - Имам предвид, защо отиваме при човек, който не е разказвал нищо за миналото си. Нито се е доказал като нещо друго освен директор на това училищи и най-силният магьосник...- Симона я погледна изплашено.

- Как така се съмняваш в Албус Дъмбълдор??? - Симона отстъпи назад. Лия я последва.

- Аз не се съмнявам, просто му нямам доверие... - Дилайла усазна, че не си помага.

- Спокойно. И аз не бих си имал доверие ако бях на ваше място. - Трите момичета подскочиха от изненада. Срещу тях седеше не кой да е, а самият Албус Дъмбълдор. Симона и Лия изпищяха, а Дилайла само се намръщи. - Както виждам не сте ми особено голям фен, госпожице Фелтон.

Дилайла се изненада, че Дъмбълдор знае името ѝ, но не попита от къде. Все пак това беше Албус Дъмбълдор, най-силният магьосник... Но още му нямаше доверие.

- А вие трябва да сте Симона Каслак и Лия Мансон. Така ли е? - Дъмбълдор попита. Дилайла видя в очите на най-добрите си приятелки някаква искра.

- Да, професор Дъмбълдор! - Казаха двете момичета заедно, което толкова изненада Дилайла, че тя отскочи назад.

- Нека да поговорим в моят кабинет - Дъмбълдор се усмихна. Тръгна нагоре по коридора, а Симона и Лия го последваха. Дилайла седеше като закована. - Идвате ли, госпожице Фелтон? - Дъмбълдор я погледна въпросително. Дилайла изсумтя, но ги последва.

Когато се качиха в кабинета на Дъмбълдор, Симона и Лия ахнаха. Въпрос. Някога ще спрат ли да му се възхищават? Но това нямаше значение. Дилайла започна бавно, много бавно да обикаля кабинета, когато Дъмбълдор прати някакъв човек от картината в дясно от бюрото му, да извика главите на домовете. Приятелките на Дилайла послушно седнаха на столовете до бюрото.

- Аз имам въпрос, професоре. - Симона каза. Дъмбълдор и Дилайла се обърнаха към нея.

- Питай. - Дъмбълдор каза и седна на стола зад бюрото. Той и се усмихна, а Дилайла просто се върна към разглеждането.

- Как така всичко изглежда, както в книгата? - Симона и Лия попитаха заедно, отново. Този път Дилайла не подскочи, защото го очакваше. Тя се подсмихна.

- Това е повторение. - Дъмбълдор кратко каза. Дилайла видя една стара книга, на която пишеше "как да правим повторения".

- Извинете, професоре, но чух ли правилно, когато казахте причината? Чух ви да казвате, че това е повторение. - Лия каза. Симона кимна в съгласие с думите на най-добрата си приятелка.

- Чухте правилно. Това, тази година, тези случки за които сте чели, ще се повторят. - Той каза и погледна към Дилайла. - Сигурен съм, че госпожица Фелтон, би могла да ви разкаже за повторенията, като това. - Дилайла се подсмихна.

- Знаеш за какво говори? - Симона попита. Дилайла остави книгата и застана между най-добрите си приятелки.

- Да - Русото момиче махна коста си от лицето. - Да им кажа всичко, нали? - Тя погледна към Дъмбълдор, който само кимна. - Добре... От къде да започна...? А да! Повторение може да се създаде само от директор на училище и то само, когато е на земята на училището. Директора избира един ден, в който да направи повторение. И може да връща времето до този ден, когато си поиска. Когато върне времето до създаването на повторението, всички без директора и учителите, ще забравят, всичко което се е случило. Така времето може да бъде преправяно, колкото пъти директора поиска, до създаване на ново повторение. - Дилайла спря да си поеме дъх. Не бе разбрала, че и е толкова интересно да разказва за това.

- Тогава, кога професор Дъмбълдор е върнал времето, след като е бил мъртъв? - Симона попита. Очите ѝ бяха разширени от удивление колко много Дилайла знае, както и тези на Лия.

- Може, и когато например, професор МкГонагал е станала директор да е върнала времето. Никъде не се казва че трябва да е същия директор, който е направил повторението. - Дилайла отговори.

- Много знаете, госпожице Фелтон. И сте и много права. - Дъмбълдор каза. Дилайла се усмихна някак дяволито. Тогава се почука на вратата. - Влез! - Дъмбълдор каза силно.

Тогава влязоха четиримата глави на домовете. Професор Спраут - глава на дома Хафълпаф, професор Флитуиг - глава на дома Рейвънклоу, професор МкГонагал - глава на дома Грифиндор и последен (и лично най-любимия на Дилайла) професор Снейп - глава на дома Сидерин.

Бележка от автора:
Моля прочетете до края!
Извинете, че не поствах редовно! Просто нямах никакви идеи за трета глава. Надявам се, че това което написах за тридесет минути, за да има нещо да четете, да ви е харесало! Моля последвайте, гласувайте, коментирайте и споделяйте, за да може повече хора да разберат за тази история. Също давайте идеи за следващата глава! Благодаря, че четете! Обичам ви💚💚💚