𝕂𝕚𝕝𝕝𝕚𝕟𝕘 𝕞𝕪 𝕟𝕒𝕞𝕖

꧁2꧂

-Без теб ли-приближи се ощее

Започна да ме хваща страх. Миришеше много на алкохол. Приближи и се до врата ми и започна да поставя смучки. Аз го ритах и пищях. Но без успех. Стискаше ме много силно. Виках за помощ, но едва ли щях да получа такава...
Юнги от нищото се появи и му заби един юмрук в лицето. Баща ми се сгромоляса на пода, аз почти не припаднах. Щях да падна, но спасителят ми ме подхвана.

— Затова ли не искаше да идвам ? - гледаше ме с широко отворени очи.

Аз само кимнах и се разплаках. Не знаех какво правя, просто исках като останалите човек до себе си.

— Спри да плачеш. - изтри сълзите от очите ми - Ела в нас. Поне за тази вечер.
— Н-ее искам да ви притеснявам. Защо ти е да се занимаваш с мен ? Не виждаш ли, безнадежден случай съм.
— Не е вярно, ти не си виновна за решенията на баща ти. Те са си негови. Ти не трябва да се разстройваш заради такива неща.
— Не разбираш. Аз търпя това вече от пет години.
— Айде, идвай.

Не исках да идвам, но нямах избор. Той буквално ме вдигна като булка и ме " отвлече ". През цялото врем гледах настрани, за да не засеча поглед с него.Слязохме от колата.

Щом видях къде живее ми падна ченето това беше толкова голямо имение сигурно беше най-голямото което мога да видя през живота си

–Ела спокойно сам живея-хвана ме пак като булка аз все още треперих и хлипах но беше облекчение че не живее с тяхните щях да бера толкова срам.Той ме пусна върху големия диван и отиде някъде след 5 мин се върна с чаша вода седна до мен и ме гледаше.Той се приближи към мен аз се стреснах и започнах пак да треперя той просто ме прегърна.Имах нужда от тази прегръдка.Започнах да плача сълзите се спускаха по лицето ми.

-Защо все на мен защо никои не ме обича защо живота си играе с мен защо всички ме мразят с какво го заслужих на никого не правя зло нямам никои да себе си...

-Имаш мен-той затегна хватката и изтри сълзите ми видях че и в неговите очи има сълзички-Винаги ще съм до теб няма да те оставя никога-той се сгуши в мен.Аз стоях безмълвена от чутото сякаш имаше надежда...

-Не Юнги ти си звезда обичан си от всекиго имаш всичко аз ще съм пречка в живота ти не се занимавай с обикновено момиче като мен-опитах се да го побутна да не ме прегръща но не той не се откъсваше от мен...

-В мойте очи си необикновена няма да престана и никои няма да ме спре отиваме да поспиме утре ще останем тук ще си вземем извинителна бележка до петък ще се грижа за теб хайде да се качваме горе

-Мерси че си до мен но мисля да спя тук ще ми е неодобно при тебе...

-Спокойно-качихме се горе той ми даде къси шорти с негова тениска

-Седят ти по добре от колкото мислех че могат да седят-усмихна се первезно докато лежи на кревата...

-Юнгииииии-изчервих се и легнах след 3 мин усетих ръка която ме прегръщта и след това се унесох в страната на сънищата

Сана: Здравейте хора викайте ми Сана имаме график по които ще пишем книгите

Понеделник-Сряда=Ще пише Филипа като тя ще пише до 500 думи може и повече

Четвъртък-Неделя=Ще пиша аз (Сана) като ще пиша поне 1000 думи затова съм с един ден повече и ще има по 2 глави в седмицата така че очаквайте всяка Сряда и Неделя глава.

Ще се опитаме да спазваме графика вие може да помогнете като рекламирате книгата      
Обичам вии лека вечер❤️💜

Пипка : Та... добро утро или лека нощ, сарангхае
Извинете ме но не мога да си пиша името, толкова съм свикнала с прякора,че понякога го бъркам с Филипа. Както каза Сана, ще се опитаме да спасяваме график, защото е ВАКАНЦИЯ и... сещате се. Дано да ви харесва книгата.
Love for u, for u and u 🤍