꧁5꧂

83 7 0
                                    

—Какво искаш-казах треперейки
—Хъмм нека да помисля а да те убия - приближи се
—Давай няма какво да губя
—Добре скъпа обещавам че няма да усетиш нищо момичета хванете я-те ме хванаха а Джени(кифлата) започна да ме удря навсякъде започна да ми се вие свят и паднах край това ми беше края и точно когато мислех че всичко ще спре не...
—Мила няма да боли ако не мърдаш-усетих металът около ръката ми това беше нож...
—Моля ти се само не това моля ти се-започнах да викам за помощ никои не ме чуваше...
—Мила никой няма да те чуе всички са излязли а сега си викай на воля-тогава усетих ножа режейки ръцете ми започна да се стиха кръвта около мен

Джени и групичката ѝ хвърлиха ножа някъде и излезнаха. Виждах кръвта около мен, затворих очи и си представих морето, морския бриз. Любимото ни място с мама.

Гледна точка на Юнги :

Снимките приключиха. С момчетата се качихме във вана и потеглихме за училище. Реших да пиша на Джиа, но не получих отговор. Изчаках десет минути и отново нищо. Започнах нервно да тропам с крака, което не остана незабелязано от момчетата.

— Юнги добре ли си ? - Джимин
— Дам, всичко е окей.

Джин повдигна главата си от телефона, погледна ме и изръси поредната истина :
— Лъже.
— Не е вярно. - сам не вярвам на думите си.
— Кажи какво има. - Техьонг
— Добре де. Писах на Джиа, но тя не ми отговаря.
— Може да е в час ? - Чонкук.
— Може.

Бусът спря пред училище, но... Но всички ученици бяха на двора, което означаваше че има междучасие. Притесних се. Побегнах да търся Джиа, а момчетата крещяха след мен. Не им обърнах внимание.
Нямаше я. Потърсих навсякъде... в класната стая, на двора, в столовата, с салона, на покрива. Нямаше я.
Едно нещо привлече вниманието ми. Джени и нейната групичка. Те излизах от тоалетните, а Мисс Кифла се смееше злобно. Усъмних се.
Запътих се към тоалетните, след което чух писък. Идваше от женската част. Изтичах там, отворих вратата и едва не припаднах. Джиа... Джиа лежеше на студените плочки полумъртва. Цялата беше в кръв. Момичето, което се изпищя звънна на бърза помощ, а аз отидох да премеря пулса. Беше бавен, но важното беше че въобще сърцето ѝ пулсира. Опитахме се да я събудим, но без успех. Линейката дойде в точнаия момент и от караха Джиа в болницата.
Върнах се при момчетата и казах на шофьора да следва линейката. Приятелите ми само задаваха въпроси, но не ми беше до това. Джиа умираше.






Sana:Здравейте хора тази част е писана от Пипка аз само казвам 2,3 думи с Пипка мислим още едно арми да включим в книгата аз съм добре малко ядосана,садната,радостна,притеснена охх просто тази седмица ми е тежка и да Пипка знае защо💜

𝐏𝐢𝐩𝐤𝐚 : Пипка винаги ще е готова д спомогне на някого в нужда...................................................Това ми е реввам ша заради предишната глава. Та... обичкаме ви.
( мазна реклама ) моля посетете втория ми профил, ама то всъщност... не е втория... а майче пети или шести... все тая... та... @Philipa_Popova
ЛОВКАМ ВИИИИИИИ 🔪🥺🤍🇰🇷🤍🤍🤍🤍🤍🔪🔪🔪🔪🔪🔪🔪🔪🔪🔪🔪🔪🔪🔪🔪🔪🔪

𝕂𝕚𝕝𝕝𝕚𝕟𝕘 𝕞𝕪 𝕟𝕒𝕞𝕖  Where stories live. Discover now