꧁4꧂

93 7 0
                                    

Събудих се. Усетих нещо тежко на корема си, но единственото нещо за което се сетих, това беше да птида и да пикая. Обърнах се и заварих котешкото лице на Юнги и осъзнах че тежкото нещо беше ръката му. Опитах се внимателно да я отместя, но хватката му се засили.

— За къде принцесо ? - даже не си беше отворил очичките
— Първо, спри да ме наричаш принцесо и второ, пусни ме защото ще се напикая.
— Ами тогава отивай. - останахме в същото положение
— ЮНГИИИ ПИШКА МИ СЕ !!!

С триста зора се измъкнах и право в банята. Когато се оправих и се приведох във вид, слезнах долу да направя закуска, но Джин беше заел мястото ми. Видях и другите момчета.

— Добро утро момчета !
— Добро утро, Джиа !
— Джин искаш ли помощ ? - попитах
— Да, ще наредиш ли масата ?
— Тъй вярно омма Джин. - козирувах и всички се засмяхме.

Седнахме да хапнем. Значи признавам Джин прави най-добрите палачинки на света. На вратата се звънна. Аз отидох да отворя. Там стоеше едно русокосо момче, доста нисичко, с доста оформено тяло и беше задъхано.

— Търся Шуга !
— ЮНГИ ЕЛА !!!
— Мързи ме
— ЕЛА ВЕДНАГА ТУКА, ЗАЩОТО АКО ДОЙДА ЩЕ ТИ СКЪСАМ УШИТЕ !
— ДОБРЕ ДЕ !!

Гледах го как се влачи като сопол. Вдигна глава и като видя умореният русокоско веднага дотича.

— Джимин, влез.
— Брат нямаме време, мениджъра е много ядосан
— Защо ?
— Снимките
— Мале, съвсем забравих, тръгваме. - останалите момчета дойдоха, обуха си всички набързо обувките и отпрашиха, но... вратата отново се отвори и изскочи Юнги
— Ааа, Шуга се върна, какво за тави този път ?
— Това ми е само прякора, исках да ти кажа, че ще ми върнеш ключовете в даскало. Нали можеш сама да се оправиш ?
— Аз не съм ти кифлите от...
— Чао. - целуна че по бузатa и отпраши.

В продължение на десет минути, аз стоях и гледах в една точка не можейки да осъзная случилото се. Това истина ли беше ?Реших да не го мисля и да тръгна за училище?


По пътя си мислих много над останалите дни и как Юнги се държи с мен въобще аз как се държа с него да не би да го харесвам не няма шанс това е невъзможно а и той е известен аз нямам работа с такъв човек..





Стигнах най-накрая и реших да отида до тоалетната но това беше най-голямата ми грешка в живота там бяха онези...започнах да треперя и стъпвах с тихи крачки назад но не аз съм тъпа и се подхлъзнах и паднах по задник.Веднага вдигнах погледа си и какво да видя те ме гледаха...
-Охоо какво си имаме тук-край това беше те идваха а аз стоях на земята треперейки...











Сана:Охооо как сте беее аз съм супер вече си имам половинка до себе си която приема че слушам кпоп бати якото...нашта Пипка написа главата почти ама нещо я няма хахах ще и се караме аз я довърших и понеже съм малък демон във следващата глава ще разберете какво ще стане...
А понеже Пипка я няма за наказание няма да пише тук в книгата мнението и за тази глава както и в коментарите и аз мога да бъда лоша хаха надявам се всички да сте добре и да се пазите най вече Пипка ще я видите др събота а и да напомня че на 6 юли имам рд чакам си пожеланията бебцета💜💜💜

𝕂𝕚𝕝𝕝𝕚𝕟𝕘 𝕞𝕪 𝕟𝕒𝕞𝕖  Where stories live. Discover now