Всички бяха лятна ваканция но за някой тя не минава много добре.
Дойонг къса с гаджето си.
Той изпада в депресия.
Не излиза на вън и не се храни често.
Неговия най-добър приятел Джехюн е неотлъчно до него.
Но дали двамата изпитват само приятелски чу...
Дойонг се събуди а пред него стоеше Джехюн в цялата си прелест. Около него имаше бяла светлина която тялото му излъчваше. Също така от гърба му се подаваха перлено бели криле. Дойонг се надигна от леглото си и го погледна. Без да губи повече време се затича към него,но точно в момента в който щеше дасе хвърли в прегръдките на приятеля си той изчезна.
Дойонг се събуди в леглото си и потърка очи. Явно беше имал кошмар. Той постоянно мислеше за него и явно това не му се отразяваше добре. Надигна се и взе телефона си проверявайки часа. 5:50 сутринта. Имаше още малко време да поспи преди да тръгне към болницата. Той върна телефона на мястото му и отново легна завивайки се.
•°•°•°•°•°•°•°•°•
Дойонг вървеше към болницата с бързи крачки. Нямаше търпение да види Джехюн.Да, Донс отново мислеше за него. Стигна пред входа на болничното заведение и отвори вратата. Без да губи повече време се изстреля към стаята в която беше настанен най-добрият му приятел. Влезе в нея и затвори вратата обратно.
Настани се на стола до леглото на Дже и се загледа в него. Изглеждаше толкова уникално докато спеше.
Дойонг хвана ръката му в свойте и започна да говори.
-Добро утро,Дже. Ето,отново съм тук. Кога ще се събудиш най-сетне? Колко още ще ме мъчиш?Както и да е. Искам да ти разкажа какво сънувах.-той направи малка пауза и след това продължи да говори.-Докато лежах в леглото си се събудих. Изправих се и те видях. Видях те. От теб се излъчваше бяла светлина. Имаше чисто бели криле. Изглеждаше като ангел. Когато тръгнах към теб да те прегърна ти се изпари и аз се събудих.-една сълза падна върху бузата му мокрейки я а той затвори очи.-Защо сънувам това?
Дойонг отвори очи отново и стисна по-силно ръката на другия. Липсваше му. Мамка му,толкова много му липсваше.
Кога ли той щеше да се събуди? След седмица,месец,година? Щеше ли някога да се събуди? Дойонг губеше надежда. Все пак щеше да чака колкото е необходимо само,за да види отново прекрасните очи на Дже. Да чуе гласа му,да му каже,че го обича.
Дойонг постоя още малко,след това се изправи и излезе от стаята с наведена глава.
_______________________________________
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
