Всички бяха лятна ваканция но за някой тя не минава много добре.
Дойонг къса с гаджето си.
Той изпада в депресия.
Не излиза на вън и не се храни често.
Неговия най-добър приятел Джехюн е неотлъчно до него.
Но дали двамата изпитват само приятелски чу...
Дойонг се събуди пръв,този път. Беше решил да върне жеста на другия и този път той да приготви закуска. Донс не беше най-добрия в това затова беше решил да му направи яйца и един фреш от портокал. Бяха извадили късмет,че в кухнята им бяха оставили уреди за ползване. Дойонг мина през банята,оправи се и слезе на първия етаж започвайки да прави яйцата.
Всичко мина добре. Той не успя да изпльоска яйцата на земята или да прецака нещо с сока.
Сложи ги на един поднос и след това и своята чиния,тръгвайки нагоре към спалнята.
Отвори вратата влизайки и след това я затвори. Обърна се и видя,че Джехюн все още спи. Остави подноса на едното нощно шкафче и отиде до Дже.
Протегна ръка готов да започне да го разтръсква,но нещо го спря.
Дойонг се загледа малко по-внимателно в чертите на лицето му(лицето на Дже). То беше уникално. Очите му бяха затворени,дишането нормално а устните подпухнали.
Боже колко добре изглеждаше.
-Колко още ще ме гледаш?-попита сънено Дже и отвори очи
Дойонг се стресна и неусетно бузите му се зачервиха.
-И-извинявай. Добро утро. Направих ти закуска!-каза той и скокна от леглото отивайки до шкафчето взимайки подноса и отиде обратно при Дже
-Благодаря,Зайо.-отвърна той и разтри очите си
На Дойонг незнайно защо,това му се струваше много сладко и неусетно се усмихна.
Донс отиде и седна на леглото до него и двамата започнаха да се хранят.
•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°
Ч
асът беше около 20:30 и двете момчета все още бяха на вън. Незнайно от къде им беше хрумнало идеята да отидат на врачка. Бяха напълно наясно,че каквото и да ѝ каже няма да е вярно,но пък им беше забавно.
Повървяха още малко и не след дълго се озоваха пред някакъв малък магазин. Дже отвори вратата и двамата влязоха.
-Добър ден.-поздравиха двамата
-Добър да е.Какво ви води тук?-попита любезно старата жена
-Бихме искали да предскажете бъдещето ни.-изрече Джехюн и задържа желанието да се засмее
-Както искате. Сядайте.-посочи два стола които стояха пред бюрото ѝ а на него имаше кълбо и гадателки карти.
Тя не загуби време и започна да извършва ритуала като преди това каза на Джехюн и Дойонг да се отпуснат и затворят очи.
След 5 минути тя спря със всякакво действие и ги погледна.
- Очаква ви хубав живот и страшно много споделена любов помежду Ви!-изрече тя с усмивка
Двамата се спогледаха и само кимнаха. Платиха ѝ,пожелаха приятен ден и си тръгнаха.
И двамата не вярваха,че това щеше да се случи.
След като се прибраха решиха да вечерят и отново да излезнат и да отидат до плажа за една разходка.
Така и стана. Те хапнаха и излязоха отивайки на плажа. По едно време Дойонг попита Дже:
-Вярваш ли ѝ?
-На врачката ли?
Дойонг кимна.
-Не. Е ако е имала предвид приятелска любов да. Аз си те обичам.-при казаното Дойонг отново се изчерви
И така вечерта мина,в разходки по плажа,разговори,усмивки,радост и приятелска любов.
След това двамата се прибраха,оправиха се за лягане,и съответно легнаха. Донс се обърна на една страна а Дже го прегърна отзад.
-Дже,какво пр-правиш?-попита тихо Донс
-Не забравяй за приятелската любов.-каза Джефри и продължи да го прегръща а след известно време и двамата заспаха
•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
