Всички бяха лятна ваканция но за някой тя не минава много добре.
Дойонг къса с гаджето си.
Той изпада в депресия.
Не излиза на вън и не се храни често.
Неговия най-добър приятел Джехюн е неотлъчно до него.
Но дали двамата изпитват само приятелски чу...
Дойонг лежеше в леглото си взирайки се в белия таван. Днес беше неделя и той вече беше минал през болницата проливайки още малко сълзи по приятеля си. Точно когато щеше да заспи телефона му звънна. Той не погледна а само вдигна допирайки телефона до ухото си.
-Ало,г-н Ким,приятелят ви е буден.-тези думи най-малко очакваше да чуе Дойонг
-Идвам веднага!-каза Дойонг и затвори телефона оправяйки се за някакви мижави секунди и излитайки от апартамента
Беше неземно щастлив. След няколко много бавни за него минути той се намираше пред болницата в която беше настанен Джефри. Влезе с гръм и трясък запътвайки се към стаята му.
Щом пристигна пред стаята му,дори без да почука,нахлу като неканен гост. Щом видя отворените очи на Джехюн всичко спря за момент. Дори не чу лекаря който му направи забележка да е по-тих,за да не стресира пациента.
На лицето му изгря една голяма усмивка изпълнена с надежда и любов.
-Най-сетне.-каза тихичко той
Джехюн се усмихна леко и проговори:
-Здравей и на теб.-каза едвам-едвам заради това,че не си беше отварял устата от отдавна
-Господине,може да видите пациента,но не го натоварвайте. Той трябва да си почива.-предопреди лекаря
-Добре, благодаря господине!-каза Дойонг и се поклони в знак на уважение
Лекарят излезе и остави двете момчета насаме.
-Ти най-сетне се събуди. Липсваше ми.-каза Донс като хвана ръката му
-Колко време съм стоял така?-попита го Дже
-Година и шест месеца. Ще се оправиш,вярвам в това.-каза Дойонг и една сълза от щастие падна от окото му
-Д-Дойонг,имам да ти кажа нещо.-продума леко притеснено Джехюн Той не искаше да губи повече време. Ами ако се случеше още нещо лошо?
-Кажи.-подкани го Донс
-А-аз... Дойонг аз имам малко повече от приятелски чувства към теб.-призна си той
Дойонг само се усмихна и кимна. Джефри се обърка от това и го погледна въпросително.
-Защо се усмихваш?
-Защото,през тази година и половина,аз разбрах колко много значиш за мен. Колко много те обичам. Осъзнах,че не мога без теб.
След тези думи Дойонг се наведе и сля устните им в една кратка и изгаряща целувка. Джефри се изненада от това,но все пак отвърна веднага. Толкова дълго време беше мечтал да вкуси устните на Дойонг и сега най-сетне го направи.
След като Дойонг се отдели,двамата засякоха погледите си. Не можеха да повярват.
-Ще бъдеш ли мой?-попита го Джехюн
-Да.-каза едвам през сълзи Донс
Двамата се усмихнаха отново взирайки се един в друг.
-Обичам те,Дже!
-Обичам те,Зайо!-каза като подразни вече новото си гадже и потърка носовете им
-Моля те,спри да ме наричаш така.
-Защо, Зайо?-продължи да се закача той
-Срам ме е.-призна си той като заби глава надолу изчервявайки се целия.
•°•°•°•°•°•°•°•°•°•
Не съм редактирала за което се извинявам И тази книга свършва Готвя ви една която е Норен и една хумористична-Намджин
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
