ʜᴇ ɪs ᴍʏ ʙᴇsᴛ ғʀɪᴇɴᴅ |•ᴅᴏᴊᴀᴇ•|

4

Дойонг се разбуди и щом усети,че има нещо до него се пресегна увивайки ръце около него.
Това нещо също го усети и отвори очи.
Джехюн се размърда и се обърна към Дойонг.
Лицата им се намираха прекалено близо.
И двамата можеха да усетят дъха на другия.
Дойонг също отвори очи и когато видя в същност кой е прегърнал и за какво го е помислил се засмя сънено.

-Добро утро, Дойонги.-каза с тих глас Джехюн

-Добро утро,Дже.-каза Донс и го прегърна още по-силно.-Много мека възглавничка си.-каза той и накара и по-малкия също да се засмее

Дже го придърпа максимално близо до себе си и го прегърна.
Дойонг се сгуши в Дже и зарови глава в гърдите му.
Това не беше нищо лошо.
Те бяха приятели.

-Дойонги,ставай!Днес е последният ден и трябва да си събереш багажа.-каза му Дже

-Ама на мен ми се спи. Остави ме да спя!-изпротестира Донс

-Няма да спиш! Ставай!-каза му и започна да го разтърсва

-Добре де добре,ставам!-каза той и се изправи в седнало положение

Щом Дже видя на какво прилича косата на приятеля му избухна в смях.
Дойонг го изгледа на кръв и стана отивайки в банята и започвайки да се оправя.

Джефри през това време лежеше все още в леглото и едвам не заспа.

Дойонг се беше оправил и реши да се подмаже на Дже,за да направи закуска.

-Мили ми Джехюни,би ли бил така добър приятел да направиш закуска на Зайко Байко?-попита Дойонг пърхайки невинно с мигли

На Джехюн страшно много му хареса как го нарече чернокосия и стана от леглото с удоволствие тръгвайки към кухнята.

-Какво искаш мили ми,Зайко Байко?-попита го Дже усмихвайки се сладко на другото момче

-Палачинки!-крясна Донс

-Добре,всичко за моя Зайо.

-А докато най-добрият му приятел готви Зайко Байко ще отиде да поспи.-каза Донс и тъкмо щеше да тръгне към спалнята,но ръката на Дже го спря

-Не си го и помисляй!Ще ми помогнеш!

-О стига деее!-каза жално Донс

-Няма стига!Идвай сега да ми помогнеш за сместа.

Дойонг отиде и извади нужните продукти от хладилника подавайки ги на Дже.