"Нали знаете онова чувство, когато сънувате лош сън, как сърцето ви препуска и иска да излезе от гърдите ви?. А някога чували ли сте какво е да се опитват да ви убият в съня ви и то наистина да се случи?!
Ще разберете като прочетете.
Много е късно, а не мога да заспя. Непрекъснато сънувам кошмари , затова реших накрая изобщо да не спя. Предполагам , че Мади ще е уморена от пътуването до тук и ще иска да поспи след обеда - тогава ще дремна и аз . Може би , когато небето е светло , и сънищата ми няма да бъдат толкова мрачни.
Сънувах ужасен кошмар. Като се събудих , плачех и се уплаших, че ако ме чуе , мама ще дойде, а точно тогава исках да бъде сама, което тя не би разбрала. Когато страдам от безсъние, или имам кошмари, мама идва и непременно пее ,,Танцувай Матилда!,, Не че не ми харесва, когато мама пее - просто онзи непознат мъж от съня ми пееше точно тази песен с маминия глас и аз толкова се уплаших, че не можех да помръдна.
В този сън аз вървях през гората край Пърл Лейкс и имаше много силен вятър, но само около мене. Беше горещ ( вятърът ). А на около десетина крачки от мене се намираше мъжът - с дълги коси и много големи мазолести ръце. Докато пееше, той протягаше грубите си ръце към мене. Вятърът не рошеше бедрата му , защото духаше само около мен. Върховете на палците на мъжа бяха черни като катран , той ги въртеше в кръг и ръцете му се приближаваха към мене. Пристъпих към него, макар изобщо да не го желаех, тъй като той много ме плашеше.
Мъжът каза:
" Котаракът ти е при мен" и Юпитер побягна зад гърба му. Изгуби се в гората като бяло петънце върху къс черна хартия. Мъжът не спираше да пее. Опитах се да му кажа , че искам да се прибера у дома заедно с Юпитер, но не можех да говоря. После мъжът започна да издига ръцете си високо, високо във въздуха и всеки миг сякаш ставаше все по - голям и все по - висок и като ги издигна докрай, усетих, че вятърът около мене стихва и всичко потъва в тишина. Помислих си, че мъжът ме пуска да си ходя, понеже можеше да чете мислите ми - поне така изглеждаше. Затова, когато спря вятъра с ръцете си, аз си помислих, че вече съм свободна и мога да си ида у дома.
После обаче погледнах надолу, защото усетих между краката си горещина. Не приятна топлина, а горещина. Толкова ми пареше, че разтворих крака , за да се разхладя. За да не ми е така нетърпимо горещо. А краката ми продължиха да се отварят, сякаш искаха да се откъснат от тялото, и аз си помислих, че ще умра и никой няма да научи, че не съм искала да си разтварям краката,но горещината ме е принудила. Тогава мъжът ме погледна, на лицето му се появи ужасна усмивка и той запя с гласа на мама: "Ела, танцувай с мен, Матилда!" Аз отново се помъчих да говоря, не не можех. Не можех и да се помръдна, а той каза: "Лора, ти си вече у дома!" И аз се събудих.
Понякога, когато сънувам, имам чувството, че съм уловена в капан и много ме е страх. Но сега, като прочетох какво съм написала, не ми изглежда толкова страшно. Може би от днес нататък ще записвам всичките си сънища, за да не се боя от тях.
Веднъж миналата година сънувах толкова лош сън,че целия ден в училището не можех да се съсредоточа. Дона си помисли, че съм се побъркала, защото всеки път, когато произнасяше името ми или докосваше рамото ми в час,за да предаде някоя бележка, аз подскачах. Не се бях побъркала, както се побърка Надин Хърли, но все още имах усещането, че сънувам. Всъщност не си спомням самия сън, но зная, че се чувствах много зле, понеже не бях издържала един изпит - да прекарам определен брой хора през река с лодка, а аз не можех да преплувам реката, така че пратиха някого подире ми, който ме опипваше лошо и гадно. Нищо повече не си спомням, но според мен загубата не е голяма.
Уморих се от чакане да порасна. Някой ден това ще стане и само от мен ще зависи дали се чувствам зле, или добре от нещата, които върша.
Ще си поговорим утре. Много съм уморена.
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
