Всяка капка болка и тъга отлетя,остана само непукизма.
Спрях да мисля за така наречените ми приятели и започнах да мисля само и единствено за мен.
Спрях да се занимавам с вас,а вие започнах те да ме търсите.Вече всичко приключи.Вече не съм това което бях. Благодаря че бяхте толкова безкрополни с мен,че не ви пукаше за мен и ме мачках те.Защо ли?Защото нямаше да бъда това което съм сега без тези обиди.
Благодаря ви!
