Марк стоеше в колата си, потропвайки нервно с пръст по волана. Беше се успал и сутрешното задръстване не му помагаше особено.
Днес имаше много работа за вършеше. След два дни имаше важно дело, а все още не бе получил обвинителния акт от следователя. А обвиняемия се бе подготвил с един от най-добрите адвокати - Лиу ЯнгЯнг.
Щом най-сетне стигна до сградата, Марк изхвърча от колата си, в последния момент сещайки, че трябва да заключи превозното средство.
Минхюнг успя да си поеме дъх, едва когато бе вече в асансьора и натисна копчета за желание етаж.
Щом влезе в кабинета си едва не се блъсна в новия си колега, който тъкмо излизаше, държейки папка с документи. Брюнета вдигна поглед към новодошлия и оправи очилата на лицето си, сетне погледна към часовника на стената.
- Закъснявате, господин Минхюнг. По-рано един мъж мина и остави някакви документи ни бюрото Ви. Представи се за Джони.
С това Донгхюк подмина Марк, излизайки от стаята. Другия само извъртя очи, поглеждайки през рамо назад. Изпуфтя недоволно, вървейки към другия край на стаята, където бе разположено бюрото му.
Тросна се назад в стола си, затваряйки очи. Как му се искаше сега да е вкъщи в топлото си легло и сладко да спи...
Марк тросна главата си и отвори мудно очи, трябваше да се концентрира в работата си и колкото се може по-рано да свърши, за да може да се прибере.
***
Вече минаваше пет часа, когато вратата на кабинета на Минхюнг се отвори рязко.
Той беше потънал в работата си и изобщо не обръщаше внимание на нищо. Дори и на Донгхюк, който често влизаше и излизаше от кабината и му хвърляше по някой поглед.
- Марк, не си ли свършил вече? - чернокосия прокурор надигна поглед щом чу познатия глас на приятеля си.
- Какво правиш тук, Джемин?
- Дойдох да те взема, за да отидем да хапнем някъде. Сигурен съм, че нищо не си ял, аз също. Затова веднага ставай - Нана се доближи до него и хвана ръката му, дърпайки го.
Донгхюк седеше в другия край на стаята и гледаше как Марк се дразнеше на доброто настроение на приятеля си. Виждаше умората на лицето му и по-рано забеляза, че другия не бе ял нищо през целия ден. Единственото нещо, което правеше бе да чете доклади и да попълва скучни документи.
- Минхюнг, може да се прибираш, аз ще довърша ако ти е останало нещо - каза Хечан щом става от стола си и се приближи към двете момчета.
- Наистина ли - той успя да чуе радостта в гласа му. Толкова ли изтощен е?
- Да, предполагам - Донгхюк се почеса по-тила. Никога не бе правил такова нещо. Да не би да е защото му стана жал заради вида на Марк?
- Благодаря - чернокосия се изправи припряно, леко объркан от случката.
Той събра набързо нещата си и двамата с Джемин излезнаха от кабинета.
- Не му вярвай - поде Джемин щом се отдалечиха. - Само те залъгва. После ще иска да му вършиш работата тройно.
Марк удари приятеля си по рамото.
- Ау! Това за какво беше - другия измрънка недоволно.
- Млъкни най-накрая! Много говориш.
__________________
Малко го забравих тоя фик-
╰☆☆☆☆╮
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
