Марк стоеше зад бюрото и търкаше слепоочието си. Напоследък имаше прекалено много работа и не можеше да смогне с нея.
Прибираше се късно и нямаше време да яде. Чувстваше се отпаднал, но чакаше уикенда с нетърпение, за да може да се наспи.
Обърна се назад и погледна към шкафа, на който бяха наредени всички документи по нерешените му случаи. Това бяха прекалено много случаи за един човек и той просто искаше някой да му помогне, само за да се отърве от тези скучни документи.
Той въздъхна примирено и взе една малка купчинка с бели листа и се зачете. Този случай бе за убийство.
Щом бе почти готов с доклада към случая вратата на малкия му кабинет се отвори и от нея се показа секретарката му.
- Прокурор И, господин Ким иска да разговаря с вас - съобщи тя, след което се поклони и излезе от стаята.
- Сигурно пак ще ми мърмори, че имам неразгледани случаи - измрънка си Марк сам на себе си и стана от стола.
Излезе от стаята и тръгна надолу по коридора към кабинета, в който трябваше да се намира шефа му.
Стомаха му изкъркори, но той не му обърна внимание, казвайки си, че ще хапне нещо по-късно.
Щом стигна до въпросната врата, почука и зачака отговор. Щом го чу, отвори вратата и бавно влезе вътре. Седна на малкото диванче в близост до бюрото на господин Ким и просто зачака, за да разбере защо бе извикан.
- Минхюнг, намерих човек с кой.. - вратата на стаята се отвори, прекъсвайки го.
- Извинете, че закъснях! Не можах да намеря кабинета Ви.
Новодошлият каза припряно и влезе бавно в кабинета, затваряйки вратата след себе си. Седна на свободното канапе без дори да поглежда към Минхюнг.
- Няма проблем - мъжа се изправи и погледна към прокурор И. - Та, нека се доизкажа. Минхюнг, от тук нататък ще трябва да работиш с господин И Донгхюк.
Брюнета момче погледна безизразно към Марк. Изправи се леко, след което се поклони, показвайки уважение към новия си колега.
Прокурор Минхюнг го огледа преценително. И Донгхюк. Това име му беше познато, но кой беше той.
И тогава се сети. Това е онзи прокурор, който никой не харесваше. Джемин му беше разказвал за него.
"Надменен, самовлюбен задник." Беше го описал точно така. Самия Джемин бе работил с него на една конференция. След това не спря да се оплаква на Марк, колко груб е бил този Донгхюк.
Марк се намръщи и тросна с глава за да прогони новодошлите спомени. Щеше да бъде интересно.
╰☆☆☆☆╮
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
