- Писна ми да излизам с теб! - измрънка Марк под носа си.
- Какъв ти е проблема? - сопнато го попита Джемин.
- От както излезнахме не спря да говориш за работа! Искам да ям на спокойствие, но ти ми пречиш!
Марк повиши леко тон, казвайки на един дъх всичко. Беше до такава степен изнервен, че дори се дразнеше на доброто настроение на Джемин.
Щом тишината придаде привес, чернокоското плахо надигна поглед, само за да срещне обидения поглед на Джемин. Със сигурност съжали, затова че си изкара яда на него.
- Нана..
- Не казвай нищо. Яж по-бързо и да тръгваме, имам работа - бе единственото, което Джемин каза, преди да започне да се храни.
Минхюнг отправи изморена въздишка. Мразеше другия да се сърди, но сега сам си бе виновен.
След като двамата мъже приключиха с храната си и разделиха сметката, излезнаха от ресторанта и тръгнаха към уличката, на която бяха паркирали колата си.
Докато ходеха натам, телефона на Джемин звънна, непознат номер изписан на екрана. Той смръщи вежди, но вдигна.
- Да?
- Ало? На Джемин ли е?
- Да, аз съм. С какво мога да Ви помогна?
- Здравейте! Мой приятел ми каза, че сте надежден адвокат и бих поискал вашата помощ. Казвам се Сиченг.
- Здравейте. Бих се радвам ако мога да бъда полезен, но за тази цел трябва да ме запознаете със случая. Ще бъде по-добре ако е лично, затова ще ви запиша час. Ако не е проблем, ще ви се обадя по-късно за да уточни това, сега не съм на работа.
- Разбира се! Съжалявам, че ви безпокоя по това време. Желая ви лека вечер!
- Подобно!
- Нов клиент ли? - Марк насочи поглед към приятеля си щом разговора приключи.
- Ох да, напоследък делата стават прекалено много.
- На мен ли ми го казваш.
Джемин знае шофьорското място, а Минхюнг това до него и двамата мъже потеглиха.
______________
дори не знам защо го качвам това, като се има на предвид, че е ужасно, ама колкото да има нещо-
╰☆☆☆☆╮
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
