Събудих се от алармата ми. Днес беше първият ми ден в новото училище. Последна година ми е и нямам търпение да завърша скапаното училище.
- Ким Вивиан ще закъснееш за първия си ден в новото училище.- провикна се Марк от кухнята. Чух че вратата се отваря и после усетих как някой се хвърля върху мен.
- Вив хайде ставай... Хайде Вив ставай. - по гласа разбрах, че е Джак обърнах се ,но в същото време той тръгна да ме целуне по бузата и сещате се целунахме се. И двамата просто стояхме и се гледахме.
- ХОРА....ооо прекъсвам ли нещо.- каза Марк влизайки и след това се засмя.- ставайте да ядем или Вив ще закъснее.
След това те излязоха от стаята ми. В това училище нямаше униформи затова си взех бърз душ и се преоблякох. След това слязох долу, взех обяда, който Марк беше направил и тръгнах. Качих се в колата ми и след 15 минути бях на паркинга. Паркирах и влязох в училището. Беше голямо на 3 етажа търсех стаята и аз разбира се закъснявах.
- Стая 209 най-накрая.-влязох и се поклоних в знак на извинение.
- Браво госпожице Ким закъсняхте с 10 минути за първия си учебен ден. Седн......- зад мен някой влезе и затръшна врата явно не съм единствена.
- Господин Паркър пак закъснявате за часа ми, както всяка година.
- Съжелявам, но някой идиот ми беше паркирал на мястото.-каза момчето зад мен беше странно никога до сега не бях усещала това сякаш нещо ме кара да избягам, но немога.
- И двамата сядайте си на местата и да продължа часа си.- каза тя и двамата с бързи крачки насядахме на свободните места. Седнах до едно момиче. Беше доста усмихната и се държа доста приятелски.
-Здрасти аз съм Ния . Приятно ми е да се запознаем. Ти трябва да си Ким Вивиан нали?- тя ме попита като ми се усмихна.
- Да, приятно ми е.- извадих си нещата и след около 15 минути звънецът би. Пребрах си нещата и изчаках Ния. През часа се опознахме , но не съм и казала че съм шеф на голяма мафия.
-Наскоро започнаха да се дочуват нещо за убийства в горите след града. Било убито 16годишно момче.Затова сега в физическото ще идва полиция да ни обучава как да се пазим.-каза Ния
- Полиция?!?- казахме едновременно с още 4 момчета.
- Ния наистина ли?- попита едно от момчетата беше среден на ръст с руса коса.
- Да Лиъм не се шегувам. Вивиан ти какво мислиш, не е ли зловещо. Дали ще ни дадът да стреляме с пистолети? Толкова се вълнувам.Ти би ли стрелала?-това момиче е побъркано.
- Никога не се стреля без да има защо. Винаги се стреля само при спешни случаи.- казахме аз и момчета, което закъсня.
- Ти ще спреш ли да...- казахме го в един глас, но и двамата спряхме, когато се обърнах и го погледнах. Е не няма шанс. Това бе Иън, бивш........близък психопат.
-Иън това не е ли...- едно от момчетата му запуши устата с ръка.
- Ама Вие познавате ли се?- попита Ния гледайки ни.- Вив,Иън, ама вие ще се биете ли и на двамата очите ви са като на бойно поле.
Телефонна ми извъння. Беше Хан той е стар приятел .
- Да Хан слушам те...Какво? Няма начин добре звънни на Хенри и останалите аз идвам след 5 минути.- затворих му.- Вие идвате с мен незабавно. Ния прикрийни.
- Ъъъмм .Добре после ми пиши.-каза тя, а аз дръпнах Иън и останалите ни последваха към колата ми. Беше голяма и се побрахме.
-Ето кой е тъпакът спрял на мястото ми.
- Ким обясни ми защо ни завлече в колата ти.- попита Лиъм.
- Хан ми звънна, отвлекли са Кира и Лора.- казах и настъпих гаста.
- Къде отиваме?- попита Зейн
- В домът ми. Там ни чакат останалите.
- Чакай малко и защо трябва да ти помагаме.- попита Иън, аз набих рязки спирачки и тримата се удариха в седалките.
- Защото Лора е дъщерята на един от най-големите нарко дилъри.-настъпих газта и продължих.
Слязохме и влязохме в къщата бях ядосана и ако имах пистолет бих гръмнала Иън.
- Ким те защо са тук!?
- Ще ни трябва подкрепа само 5 сме лесна мишена.
- Всъщност сме 4. Фенк е в Токио и не може да дойде пък и е на меден месец.
- Добре. Така Хан, Джак , Хенри и Зейн заредете пистолетите. Лиъм и Марк намерете компютри и търсете как ще ги намерим, останалите с мен.
- Ей това са моите хора не можеш да им кажеш нищо.- измрънка Иън, а аз просто му отговорих.
- В моята къща са моите правила .Ясно?- сега разбирам как се чувстват родителите.
- Ким всичко е заредено.- каза Хан
- Помогнете на хакерите, а ние имаме по-важна работа.
Заведох ги в двора и им казах да седнат.
- Първо, Кокво за бога правиш тук и....- Иън стана и ме хвана за китката.
- Слушай кукло нямаш право да нареждаш на хората ми. Имаш си своя глутница.- тогава се приближи до ухото ми и ми прошепна.- и ти ми липсваше- Това беше краят. Бутнах го от мен и тогава, той ме бутна да падна в басейна, но падна и той.
- Идиот.
- Идиотка.
- ИДИОТИ. ПАК ЛИ СЕ КАРАТЕ. ИЗЛИЗАЙТЕ ОТ БАСЕЙНА. НЯМАМЕ ВРЕМЕ. А ВИЕ СПРЕТЕ ДА СЕ СМЕЕТЕ КАТО НЕНОРМАЛНИ.- изкрещя Зейн.
- Идиот сега съм подгизнала. - казах и го бутнах отново в басейна и му се уплезих. Затичах се и той ме подгони. Влязох в стаята си и тогава той се хвърли върху мен и паднахме върху леглото. И двамата се засмяхме и след това погледнах към Иън, който се приближаваше бавно към мен за да ме целуне.
- Какво гледаш няма да стана по-красива.- казах му се усмихнах.
- Не си се променила изобщо...
Здравейте. Аз съм тук и нямам търпение за следващата част. Ако ви дойде много от това, че нещата се случиха още в началото сори нот сори такъв е живота.
