- Не си се промина въобще.- каза Иън като тръгна да ме целува.
- Извинявай, но трябва да се преоблека. Студено ми е- казах като го избутах от мен. Станахме и той се засмя.
- Е явно е вярно, станала си по-недостъпна, но аз знам слабите ти места.- каза той и дойде към мен. Аз бях пред полу отворената врата за да му покажа къде да излезе. Той обаче се приближи, аз се стреснах и той ме избута, така че да затворя вратата. Той я заключи и се приближи бавно до ухото ми и ми прошепна.
- Нали знаеш, че все още си моя.-след това ме целуна по врата. Той наистина знае слабите ми места.
- Не ме докосвай. Идиот! Скапаняк!- взех една възглавница и го удрях с нея.- Боклук! Изчезни!- изкрещях и му отключих. Той излезе с онази подлудяваща маняшка усмивка. -Психопат!- затворих вратата под носа му и се свлякох на пода.
- Как този негодник смее да ме нарича негова. Ако е съдба - мразя я, а ако е карма- Какво добро направих, че той е тук.- казах и след това се ударих лек шамар.-Ким Вивиан стегни се покажи му какво е изпуснал. Точно така. Ти не си за изпускане. Преди той те хвана, но след това те пусна и те замени.- станах горда от 1 минутната ми реч и си избрах тоалет и слязох долу.
- Най-накрая.- Казаха момчетата в един глас.Като всеки ме оглеждаше от горе до долу.
- Да знам. Красива съм, това е ген. Благодаря да започваме с мисията.- казах и момчетата станаха сериозни.
Отидохме в стаята с компютрите и тогава някой звънна на Хан. Той вдигна и пусна високо говорител.
- Значи сте се събрали! - засмя се непознатия номер.- Ако искаш да ти припомня вече остават 48 часа да ги спасите. Времето върви тик-так! - тогава непознатия се засмя и затвори.
- Гласът ми е познат- казахме аз и Иън в един глас. - Това е Дилън. Ах как го мразя този негодник в 3-ти клас ми изяде обяда- довърших аз и Марк добави
- Мхм да поня и след това ти му срита задника. Ха-ха и то по онзи начин, ти го наричаше "Ни.... -прекъснах го.
- Марк спри до тук. Просто спри . Не е нужно моля те. - казах леко ядосано. - Добре някой откри ли нещо за тях. Къде се намират или нещо свързано с тях?
- Вивиан,момчета бързо елате тук.- извика ни Зейн. Щом отидох го видях на компютъра да ми сочи нещо.
- Какво е това.- попита Марк
- Проследих телефона от който звънна Дилън. Намира се в изоставената сграда близо след града към път за нашето място.- каза той, но изглеждаше леко разтревожен.
- Зейн изплюй камъка. Какво има?- каза строго Иън.
- Проблема е там , че може да е капан. -прекъснах Зейн .
- но нямаме друг избор.- каза Хан
- Добре момчета време е за работа. Марк, Хан, Джак елате с мен, останалите пригответе колите.-казах, а те само кимнаха.
- Ъъъ Вивиан на къде отиваме.- казах като отворих вратата към мазето.
- Към мазето искам да ми помогнете да извадим броножилетките. Все пак виждам че сте силни.- казах и Марк се усмихна гордо.- Ето там са. Добре на едно, две и три. Оооо това тежиии.- казах като замалко не ги изпуснах.
-качихме ги горе и ги облякохме.
- Хан колко е часът?- попита Зейн
- Единайсет и половина на обяд. Защо?- попита Хан и след това чу как той тихо смята.- Братле какво правиш?- попита го.
- Пресмятам колко време ще отнеме да стигнем до там.
- Оооо мили мой приятел, ако кара Вивиан ще сме там за пет минути.- каза той след това леко се засмя.
- Ей за мен ли си говорихте?- попитах тъй като си чух името.
- Не не споко.-отрекоха и двамата се качихме в буса и потеглихме.
Карах хипер бързо и изобщо нямах чувството, че сме на земята. Бяхме пристигнали, паркирах я близо в гората и тръгнахме към сградата.
- Зейн, Марк и Хенри ще сте снайперисти . Нали можете да ст... Какво ли ви питам та вие можете. Останалите пазете ни гърбовете Иън и аз влизаме. - казах ясно и тръгнахме. Щом влязохме в сградата разгледахме навсякъде на първия етаж.
-Сладурче кога ще спреш да ми се сърдиш.каза Иън изведнъш след което се качихме на втория етаж, където чухме гласа на Дилън.
- Те трябва вече да са тук.- каза той, а аз и Иън насочихме мерник към крака му.
-Сега- прошепнах на Иън и натиснахме спусъка.
- Аааааа. Кракът ми. Хванете ги! Извика той и падна на земята тогава започна боя. Мислихме, че ги пребихме, но дойдоха още и по някакъв начин ни хванаха, не спирах да се дърпам, но напразно.
- Пуснете ни изроди такива.- тогава захапах ръката на този, който ме държеше и се изплъзнах. Хванах пистолет и го насочих към Дилън, но тогава те извадиха нож и го сложиха на гърлото на Иън.
- Ким Вивиан пусни пистолета или ще убия твоят скъп Иън.- каза той
- Повярвайми бих искала да съм на мястото на великана повече от всичко.- казах и тогава пуснах пистолета след това не помня нищо. Щом се събудих бях вързана на стол зад мен имаше някого.
Здравейте знам,че главата е къса , но честно казано се опитвам да събера 2 глави в една без много подробности и както знаете книгата е къса сигурно около 9 глави или 10 незнам. Та приятен живот-приятно четене.
Bye bye
