А извитите обрати просто продължават да се усукват. Има толкова много за историята на нашата злощастна двойка - техните мрачни минали, постоянните призраци - и скоростта, с която се разплита, е вълнуваща. В същото време, колкото повече научаваме, толкова повече се страхувам за героите и тяхното благополучие.
ЕПИЗОД 6: „Тайната на синята брада"
Кан-тае влиза в прокълнатия замък и открива, че Санг-тае е излязъл пиян на диван. Той покрива Санг-тае с якето си и след това се отправя нагоре към балкона на спалнята, където чака Луна-млада. Той се присъединява към нея и първото нещо, което казва, е: „Откога знаеш кой съм?"
Той мисли за всички моменти, които тя й намекна, например, когато спомена, че той е израснал добре. Но в крайна сметка, казва той, той смята, че е известен от първия път, когато я погледна в очите. Фактът, че той крие това, я разстройва и той й напомня за казаното преди, че иска да я забрави, защото избяга.
Той отваря само сега, за да се затвори правилно. Затова той се обръща към нея и макар да не иска да го чуе, й изказва искрена благодарност за спасяването му и извинение за бягането. Той никога не й е казал, което вероятно е причината той никога да не я преодолее. И какво, пита тя, той вече няма чувства към нея?
За Кан-тае чувствата му нямат значение; той вече има пълни ръце с брат си. Луна-млада го пита защо той също не може да се грижи за нея и той отговаря: „Не искам вече да бъда някой, който се нуждае от другите." Той дебне, отново надолу по стълбите, а тя гони след него, заплашвайки да го убие, ако той си тръгне.
Луна-млада се приплъзва на крачка, но Кан-тае успява да я хване, дори й вика, че едва не се е наранила. Това е зареден момент, който скоро се прекъсва, когато във фоайето се появи развълнуван Sang-tae. Санг-тае казва на Кан-тае, че сега е илюстратор на живо, показвайки му договора, който му е дала Луната.
Луна-млад хвърля поглед на Канг-Тае, който казва, че сега те имам. Санг-тае започва да се кара, че ще живее тук и, като се разочарова, Кан-тае крещи, че това не е техният дом и разкъсва договора на две. Санг-тае е ужасен, Кан-тае съсипва това, което му е, и той избухва, хвърляйки Кан-тае през вратата, на земята.
Санг-тае бие Кан-тае с юмруци и крещи: „Не съм твой! Аз принадлежа на себе си! " а Кан-тае може да лежи само там, закриляйки лицето му. Луна влиза младо, поставя ръка на Санг-тае и го призовава да влезе вътре, и той къса надолу.
