My sweet baby | Yoonkook

18

Момчетата се намираха пред съда и чакаха да ги пуснат вътре. Нямаше никой от вън и не можеха да разберат кой е съдил Юнги.
След още няколко минути чакане влязоха вътре. Адвоката и Юнги седнаха от пред, а Кук седна зад тях. До тях седна и майката на Кук, нейния адвокат, Техьонг и Джимин. Малкия като я видя и остана шокиран.

К: Как може да го съдиш за педофилство? Що за майка си ти. Мразя те

МК: Стига вика. И така е по-добре за теб

К: Не, ти не знаеш кое е добре за мен. Само той знае - посочи Юнги

Ю: Бебе спокойно, седни си и не викай - мъчеше се да го успокой само с думите си

К: Добре

Кук си седна на мястото и съдията влезе.

°°°°°°°°°

Всичко бе към своя си край, съдията каза на Юнги, че ще лежи две години. Кук беше толкова тъжен от всичко това. Как щеше да издържи цели две години без Юнги. Нямаше да го остави така, щеше да направи всичко, че да го пуснат.

Заседанието свърши и сложиха на Юнги белезници. Кук изтича до него и го прегърна силно.

К: Х-хьонг - плаче

Ю: Спокойно мъниче, всичко ще се оправи

К: Не няма, как ще издържа две години без теб

Ю: Спокойно - целуна му главичката - прибери се в къщи и в нашата стая има пари, те са в гардероба в мойте дрехи в една кутия. Ако не стигнат, имаш човек до себе си. Един приятел ще идва да те наглежда от време на време и да ти оставя пари ако трябва.

К: Добре - целуна го, а той отвърна. Не продължи кой знае колко много време, защото полицаите издърпаха Юнги, а Кук падна на колене и се разплака още по-силно.

Техьонг и Джимин гледаха Кук, но не можеха да му помогнат.

Кук се изправи, изтри сълзите си и излезе от съда. Запъти се към къщата на Юнги.
След време когато стигна и влезе вътре видя непознато момче да седи на дивана. Кук се стресна малко, но се сети че приятеля на Юнги ще идва да го наглежда и помисли че може да е той. Кук отиде до дивана и погледна момчето.

???: Хей здравей - стана от дивана и си подаде ръката - Хосок приятно ми е, приятел на Юнги

К: Джънгкук - здрависаха се - и на мен

(Хосок-Х)
Х: Знам кой си сладък. Ти си момчето на Юнги

К: Да

Х: Аз дойдох да ти правя малко компания, ако искаш. Да те развеселя, да видиш че не е дошъл края на света. А те всъщност за колко го задържаха?

К: Добре ще се радвам да не съм сам. Две години - сведе глава и се натъжи отново

Х: Ой милия - гушна Кук - спокойно, ще го изкараме от там

К: Благодаря ти, а ти всъщност на колко си?

Х: Оо, аз съм на 25, а ти си малко бебе, защото си само на 15

К: Добре. Юнги токова много ли е говорел за мен

Х: Да, постоянно ми казваше колко си мъничък и сладичък. Колко си невероятен само. Той до сега не е говорел за никого така. Той е влюбен в теб дребен.

К: Това е толкова мило. Но той заради мен сега е в затвора - сведе глава

Х: Стига унива. Хайде ела сега да хапнем

К: Добре.

Момчетата отидоха в кухнята.

Х: Аз направих рамен, незнам дали обичаш

К: Обичам го, спокойно

Седнаха и започнаха да се хранят.
След като се наядоха, седнаха и си поговориха малко какво да правят, че да измъкнат Юнги от затвора.

Ноща бе дошла и Хосок бе останал да спи в къщата на приятеля си.
Хоби бе легнал в стаята за гости, а Кук бе легнал на леглото, което споделяше с Юнги, бе му легнал на мястото и прегръщаше възглавницата му.

620 думи