My sweet baby | Yoonkook

21

Г. Т. Ю
Днес като видях Кук ми идеше да заплача, но трябваше да съм силен и да не заплача, защото щяхме само да плачем и нямаше да си кажем нищо.
Миличкия ми той, само като ме видя как се разплака и как се хвърли отгоре ми. Малкото ми бебе е тъжно всеки ден и то заради мен. Де да бях малко по-млад. Ако майка му не ни беше видяла, щяхме да се крием докато не стане пълнолетен. Но всичко ще се оправи след като изляза от тук.
Дано Хосок да се грижи за него, щото ще го убия като изляза. Дано да готви на малкото ми бебе.
Ех аз забравих да ги питам дали Хосок спи в нас. Сигурно спи в нас.
А днес когато бебето ми разбра че ще си тръгва и как се вкопчи в мен. Не искаше да ме пуска. Дано Хосок го е успокоил, не искам моето съкровище да плаче. Щом той е щастлив и аз ще съм, но като го няма тук с мен е малко по-трудно.
Не мога да виждам прелестната му усмивка, не мога да чувам звънливия му смях, не мога да вкусвам прекрасните му и меки устни. Искам си в къщи, искам си при моя Куки.

Г. Т. К
Днес като отидохме да видим Юнги, като ме видя му се насълзиха очите. Никога не съм го виждал да плаче.
Какво да му занеса следващия път. Трябва да говоря с Хосок, той трябва да знае какво може и какво не. Ще мога сигурно да му занеса храна. Ще му направя от мойте курабийки, който той много харесва. Ще измисля и още нещо. Може да му нарисувам нещо, не рисунките ще ги оставим, за след като излезе от затвора. Ох защо трябва да е толкова тежко, защо трябваше да влизам в живота му, защо трябваше да влиза в затвора. Не трябваше майка ми да разбира за него. И сигурно е разбрала от Техьонг и Джимин. Защо трябва да са толкова тъпи. Мразя ги.

332 думи