My sweet baby | Yoonkook

22

Г. Т. Н
Бяха минали два месеца от както Юнги е в затвора. Всяка седмица Кук и Хосок ходеха да виждат по-големия по два пъти.
Кук се пробваше да говори с майка си първия месец,но не му се получаваше.
Малкия не ядеше много, Хоби го караше, но не му се получаваше. Беше отслабнал доста и му личеше. Юнги като видя, че неговия Куки е почнал да отслабва, започна да му се кара, мъчеше се да го обеди някак да яде по-повече, но нищо. По-малкия нямаше да яде като хората докато любимия му не се прибереше.
Куки плачеше почети всеки ден, болеше го корема, но не му се ядеше, плачеше и защото Юнги не е до него. Хосок постоянно му повтаряше че ако продължава така може да се поболее и че Юнги няма да е щастлив от този факт.

Днес бе пореден ден, в който момчетата щяха да ходят в затвора, Хоби бе направил някакви курабии и щеше да ги занесе на Юнги, за да го зарадва малко. Защото от месец насам той не бе се усмихвал, поради факта че Кук приличаше на мъртвец. Беше пребледнял целия имаше черни кръгове под очите от недоспиване и очите му все бяха подути и червени от плача.
Хосок искаше да ги накара и двамата да се усмихнат, поне малко, но не можеше да го направи по никакъв начин.

Момчетата седяха в стачката в затвора и чакаха да доведат Юнги.
След като той влезе с полицая, Кук стана от стола и отиде до него и го прегърна, Юнги отвърна на прегръдката му. Стояха малко така и си седнаха на столовете.

Х: Нося ти курабии - усмихна се леко

Ю: Дай на Куки да си хапне

К: Не искам

Ю: Моля те, ще ям с теб

К: Добре

Момчетата си взеха по една и я изядоха.

К: Хубави са, но не съм гладен

Ю: Хоби от кога не е ял?

Х: От онзи ден, не мога да го накарам. Дърпа се, тръшка се и плаче. Не искам да го тъпча на сила

Ю: Защо правиш така? - погледна Кук

К: Просто не съм гладен, а той постоянно ме кара да ям.

Ю: Бебе, трябва да ядеш, ще се поболееш

К: Не ми пука, докато ти не излезеш от тук няма да се нахраня нормално или да спя като нормалните хора.

Ю: Бебе има повече от година и половина, през това време ти можеш да се поболееш и най-лошото да стане - насълзиха му се очите - не искам да ме оставяш. Моля те заради мен яж.

К: Ще се помъча

Полицай: Хайде, свиждането свърши

Кук и Юнги се прегърнаха и си казаха по едно чао.
Хосок и Кук излязоха и се качиха в колата на по-големия. Хоби запали колата и тръгна към работата на майката на Кук, щеше да говори лично с нея, нямаше да остави нещата така. Ако беше истинска майка и ако обичаше сина си, щеше да направи всичко че той да не е развалина както сега. Ако кажеше че няма да плати гаранцията на Юнги и каже, че има друг начин Кук да се оправи, това щеше да е толкова ужасно. Тогава що за родител си като не приемаш детото си такова каквото е и го отделяш от единственото му щастие и живот.

К: Къде отиваме хьонг?

Х: Да говорим с майка ти, по точно аз

К: Няма смисъл, тя няма да те чуе

Х: Ще ме, ако поне малко те обича.

570 думи