My sweet baby | Yoonkook

23

Момчетата стигнаха до работното място на госпожа Джеон и когато слязоха от колата видяха Джимин и Техьонг да говорят с нея.
Хосок и Кук се приближиха към тях и когато приятелите на малкия го видяха в какво състояние останаха много шокирани.

Х: Здравейте госпожо Джеон, името ми е Хосок и съм приятел на Кук и на Юнги. Бих искал да говоря с вас ако може

МК: Не ме интересува кой си

Х: Ще ме изслушате

МК: Добре, давай по-бързо

Х: Виждате ли сина си на какво прилича. Той прилича на мъртвец

МК: Защо е в това състояние, какво си му направил? - каза жената с нотка притеснение

Х: Нищо не съм направил аз, а вие. Вие отнехте щастието му както и живота за него. От както Юнги е в затвора той отказва да яде и да спи. От време на време яде ако го накарам на сила и аз го храня, защото той се дърпа. Постоянно плаче, защото любимия му го няма.

След като Кук чу това се разплака и прегърна силно Хосок, а той го придърпа близо до себе си като го гушна.

МК: И мислиш че ще ти повярвам

Х: Проявете поне малко човечност, не ви е ли грижа за сина ви. Що за майка сте

МК: Грижа ме е за него

Х: Тогава ще изкарате Юнги от затвора и ще видите колко бързо Кук ще се оправи. Кук не може да живее без него разберете. Ако продължава така може да се поболее и да стигне до най-лошото.

Жената и приятелите на Кук гледаха с тъжни погледи. Майка му бе се замислила над думите на Хосок и може би щеше да направи нещо по въпроса.

Х: Казах каквото имах да казвам, ето ви номера ми ако решите нещо - подаде едно листче - довиждане

Поведе Кук към колата, който се бе по успокоил малко. След като се качиха и потеглиха.

*при МК, Т и Ч*
Т: Изглеждаше ужасно

Ч: Така е

МК: Момчета аз мисля да платя гаранцията на Юнги. Може би този Хосок е прав. Може би заради това Куки е в това състояние

Ч: Еми ако лъже

МК: Не мисля че лъже. Четеше се в очите му, ще говоря с адвоката си какво трябва да направя за да пуснат Юнги и след колко време ще го пуснат.

Т: Искам отново да си бъдем тримата, искам отново Куки да е щастлив. Юнги явно го прави много щастлив, щом да е стигнал до това положение

Ч: Той не приличаше на нищо, кой знае от кога не е ял. Милия иде ми да заплача

МК: Момечта аз ще ви оставям и като говоря с адвоката си ще ви кажа.

Т: Добре госпожо Джеон

Ч: Довиждане

МК: Чао момчета

*при Кук и Хоби*
Х: Дребен всичко ще оправи, майка ти ще помогне. Ще видиш

К: Не няма, тя ме мрази, тя мрази истинския мен, тя мрази моя Юнги. - заплака отново

Х: Куки недей, моля те. Стига плака моля те

Кук кимна, но не спря да плаче. След известно време стигнаха до къщата на Юнги и влязоха вътре. Кук се качи в тяхната стая и легна на леглото, а Хосок остана долу в хола. По едно време телефона му звънна и бе непознат номер, но той вдигна.

*разговора*
МК: Здравей, Хосок нали?

Х: Да, кой е?

МК: Майката на Кук

Х: Добре каже те

МК: Замислих се над думите ти и ще изкараме този Юнги от затвора, не искам детето ми да се поболее.

Х: Това е хубаво, кога ще му платите гаранцията

МК: Днес ще говоря с адвоката си и ще ти се обадя пак, да ти кажа кога ще го пуснат

Х: Добре тогава. Лек ден

МК: И на теб
*край на разговора*

Г. Т. Х
Поне я е грижа за Кук и ще направи това за него. Ако беше отказала, милия Кук, не ми се мисли какво щеше да стане. Ще изчакам да ми каже кога ще го пуснат и ще кажа на Кук, той ще грейне веднага. Мале сладури те отново ще са заедно.

666 думи