Ready or not

1.

 - ЧЕСТИТ ОСЕМНАЙСТИ РОЖДЕН ДЕН, ХЕЙЛС!  

 Не мога да повярвам, че ставам на осемнайсет. Уау. Кога мина това време? 

- Как се чувстваш на осемнайсет? - попита Кендъл и ми даде голяма прегръдка.

- Добре. Леко изплашена. 

- Всички сме така, Хейлс. Остава ни още малко време. - каза Аманда и сведе глава.

- Важното е да се възползваме от всеки миг, който ни остава тук! - засмя се Гейб и побутна Аманда.

 Ако се чудите за какво говорят, нека ви разясня. Мястото, където живеем, е доста интересно. Живеем на място, където пребивават само деца. Буквално. И животът ни е прекрасен. Е, поне докато не навършим осемнадесет. Тогава ни пращат на Земята. Истинският свят. Както искате, така го наричайте. Въпросът е, че никой не иска това. Или почти никой. Повечето от нас искат да останат тук, но нямаме избор. 

- Ти си последната, която навърши осемнайсет. Това е краят ни тук. А беше толкова забавно. - каза Кендъл и усетих нотката тъга в гласа му. Макар и да е от позитивния тип хора, мисълта за изпращане на Земята, го подлудяваше. И доста му личеше напоследък. Русата му коса постоянно беше рошава и се мяткаше насам - натам. Синьозелените му очи бяха изтощени от цялото премисляне на нещата. - Не може ли да останем тук?

- Знаеш, че няма как да стане. - отговори Конън. - Длъжни сме да се разкараме от тук.

- Офф. Хора, това ще се случи скоро. Няма да ни позволят да стоим тук повече. Особено, след като и Хейли вече е на осемнайсет. Остават ни броени дни. - каза Аманда и се просна на пода.

- А какво ще стане, ако не приемем? - попита Кендъл. Той си пада малко мечтател.

- И да свършим като Кевин? Не, мерси! - Конън беше абсолютно против.

 Кевин беше големият му брат, който реши да се съпротиви на правилата и никога не беше видян повече. Някои мислеха, че просто е приел да отиде на Земята, но повечето смятаха, че нещо лошо се е случило с него.

- Кевин беше страхливец. Той просто искаше внимание. - рязко каза Кендъл. 

- Само аз ли не знам тази история? - измрънка Гейб.

- Наистина? Не я знаеш? Нека те въведа. - започна да разказва Кендъл. - Преди няколко години Кевин, или още казано братът на Конън, реши, че не иска да ходи на Земята. Караше се доста с ония там горе. И никой не разбра как приключи тази работа.

- Ами, значи е време ние да разберем! - засмях се и взех едно парче пица.

- Харесва ми как мислиш, Хейлс. Навит съм! Някой друг? - съгласи се Кендъл.

- Аз съм за. Искам да разбера какво стана с Кевин! - каза Аманда. Кевън и Аманда бяха много близки, преди той да изчезне .

- Конън, Гейб? Вие? 

- Аз също съм за! - каза Гейб.

- Аз не знам, хора. Не мисля, че е добра идея. Кевин беше кретен. И си го заслужи. Но не искам с нас да стане нещо. - сведе глава Конън.

- О, хайде де! Нищо няма да стане. Кевин беше сам, а ние сме петима. - започна да настоява Кендъл. - Хайдее, знаеш, че го искаш.

- Кендъл! Престани! Няма да се съглася на тази тъпа идея.

- Хайде, идваш. Четири от Пет. Не можем, ако не сме в пълен състав. - каза Гейб.

- О, добре, добре. Но, ако нещо стане с нас, няма да ви проговоря пак. - отговори Конън и сграбчи чаша с кола.