Ready or not

2.

- Все още не е късно да се откажем от тази тъпа идея. - промърмори Конън. 

- Мислех, че вече сме се разбрали за това. - засмя се Кендъл и го фрасна по ръката. 

- И какъв е планът, отново? - попита Гейб. Както винаги не разбрал. Макар и винаги с нас, Гейб редовно беше ни чул, ни разбрал. Той имаше къса тъмна коса, тъмни очи и една самотна трапчинка на лявата буза. 

- Много е прост. Вдигаме скандал, за това, че не искаме да ни набутват на Земята, те ни изпращат там, където са запратили Кевин, намираме го и се махаме.

- Уау, направо виждам как ще стане тази работа. - саркастично каза Конън. Конън много приличаше на брат си външно. И двамата имаха зелени очи и светла коса. Кевън беше малко по-нисък и много общителен. Обичаше купоните. По това нямаха нищо общо с Конън. Конън беше свит и държеше на спокойствието. - Хора, тази идея е много тъпа. Земята не е толкова лоша.

- Как можа да го кажеш, Конън? - отвърна Аманда. - Земята не е място за нас. Много бързо ще си навлечем проблеми.

- Е, вие. Не и аз. - пошегува се Конън. Макар и свит, с нас правеше всякакви простотии.

- Вижте, разбрахме се още снощи да го направим. Сега или никога! - заявих аз. По принцип лидерът на групата е Кендъл, поради много очевидни причини. Но исках и аз да покажа самоинициатива.

- Така те искам, Хейлс. Хайде! - изкрещя Кендъл.

 Днес щяха да ни съобщят кога е изпращането ни на Земята. Бяхме се разбрали да изчакат до рождения ми ден и ето че днес беше денят. Депортирането беше неприятно нещо за всички. 

 Когато стигнахме до сградата, където се намира центърът за депортиране, малко ни хвана шубе. 

- Ами, ако не стане. - казах аз плахо.

- Е браво. От теб не го очаквах! - отговори Аманда.

 А би трябвало. Макар и да обичам приключенията, тази идея ме плашеше. Аманда застана до мен и ме увери, че всичко ще е наред. С нея се познаваме от цяла вечност. Тя е блондинката на моята брюнетка хахаха. Има сини очи, също като моите и прекрасна усмивка. Малко по-висока е от мен и редовно ми го натяква. 

- Хайде, пъзли, да влизаме. Нямаме много време. - заяви Кендъл.

 Това място беше огромно. Имаше толкова много офиси, че свят да ти се завие. Центърът за депортиране беше само направо и Кендъл и Аманда водеха групата ни. Веднага щом стигнахме, Лукас, шефът на отдела депортиране, ни посрещна с усмивка. 

- Е, време беше да се видим отново. Готови ли сте за новото си приключение? - попита той без да си има и на представа какво бяхме намислили.

- Нямаш си и на идея. - отвърнах му и всички се изсмяха.