Ще съм винаги до теб

Моника и Мигел

И в стаята влезе Моника. Моника? Тя е майката на Киа и Руджеро. Просто я прегърнах. Имах нужда от това.
Моника: Кари! Киа ни каза, че с Вал сте тук. Много се радвам да те видя. - Мигел влезе и се присъедини към прегръдката
Мигел: Как си Кари?
Аз: Добре.
Мигел: Сигурна ли си, изглеждаш разстроена?
Аз: Да просто се случиха много неща.
Моника: Какъв е този сак Кари?
Аз: Ами реших тази вечер да остана при една приятелка.
Моника: Добре тогава ние ще кажем на другите. - ол не
Аз: Добре благодаря но трябва да тръгвам.

Руджеро

Прибрахме се и Валентина и Киа отново изпаднаха в истерия.
Киа: Ето няма я.
Мама: Кой го няма?
Киа: Мамо върнали сте се? - прегърна ги
Татко: Ако говорите за Кар отиде у приятелка.
Аз: Видели сте я?
Мама: Да. Каза, че тази вечер ще е там.
Аз: Тя добре ли е?
Мама: Да само, че............
Аз: Какво?
Татко: Ру защо реагираш така?
Вал: Кар я няма от няколко дни и некой не знаеше къде е.
Мама: Аз не знаех за това.
Аз: Няма от къде да знаеш. Просто кажи какво й е имало като се видяхте!
Мама: Изглеждаше унила, много тъжна, все едно нещо е съсипало живота й.
Аз: А да знаеш къде може да живее приятелката й?
Мама: Не.

2 часа по-късно

С Агус седяхме в парка аз му разказах всичко.
Агус: Значи наистина я харесваш?
Аз: Що за тъпотия.
Агус: А тогава защо те е грижа толкова?
Ру: Просто не искам да пострада.
Агус: Тия ги разправяй на всеки друг, но не и на мен.
Ру: Оф не мога да се разбера с теб.
Агус: Но спокойно изглежда ми щастлива с онова момче. - погледнах към посоката на която гледаше той и я видях да кара с някакъв. Отидох при нея.
Аз: Кар знаеш ли колко се изплаших. - прегърнах я в началото искаше са се тръпне, но после и тя ме прегърна. - Може ли да говорим? - кимна и се отдалечихме от приятелите й - Кар аз наистина съжалявам за това което направих, но не знаех какво ще стане. Моля те прости ми и се върни в къщи. - прегърна ме. Усетих как рамото ми се мокри от сълзите й - Ще се върнеш ли в къщи с мен? - попитах без да я пускам
Кар: ........................