Ще съм винаги до теб

Имам нужда от теб

Кар: Да. - каза тихо с треперещ глас. Аз я прегърнах още по здраво за да се успокои.
Аз: Хайде да се прибираме всички ще се зарадват да те видят.

30 минути по-късно

Вече с Кар се прибрахме и веднага щом Вал я видя я прегърна.
Вал: Ти полудя ли?! Да не искаш да ме побъркаш?! Знаеш ли колко се изплаших?! - Кар каза тихо ,,съжалявам" и я прегърна - Какво се е случило за да направиш така?
Кар: Нищо просто имах нужда да остана сама.
Вал: Повече не го прави.
Кар: Няма.

След няколко часа

Всичко се успокои помолих Кар да говорим.
Кар: Какво има?
Аз: Виж Кар аз наистина съжалявам. Не исках да се случва така.
Кар: Руджеро не се върнах заради теб. С теб не искам да имам нищо общо. - тръгна към Валентина. На вечеря мама и татко задаваха въпроси какви ли не, но естествено бяха за Киа. Омръзна ми станах от масата. Влязох в моята стая затворих вратата, а след минута чух как някой влиза, помислих, че е Кар, но грешах беше Киа, явно на Карол вече наистина не й пука за мен. Ще трябва да спечеля доверието й. Киа седна до мен.
Киа: Ру съжалявам.
Аз: Не си ти виновна.
Киа: Ру моля те имам нужда от теб.
Аз: За какво?
Киа: Случиха се много неща, както на теб така и на мен. И имаме нужда един от друг. Няма да те карам да ми кажеш, но знай, че съм винаги на среща.

На сутринта

............................