Ще съм винаги до теб

Може би така е най-добре

На сутринта

От името на Карол

Оправих се за училище и Моника ни извика да закусим. Всички бяхме на масата Мигел и Моника разпитваха  Киара какво става в училище, а тя се опитваше да включи Руджеро. Да съм чесна наистина не очаквах да е прав щом ми каза, че родителите му не го обичат. Всъщност те го обичат, но не колкото Киа. В този момент си спомних какво стана снощи щом стана от масата. Дълго водих спор със себе си дали да тръгна след него и щом се предадох и реших да тръгва Киа вече се качваше. Но може би така е най-добре ще страня възможно най-много от него. Щом стигнахме в училище влязох в стаята където учителя обясняваше нещо. Много обичах този учител винаги ни разбираше и как да кажа просто имаше човечност. Обясни, че известно време ще бъдем в една стая с 12 клас, защото нашата стая ще претърпява ремонт. Отидохме в стаята и напълно забравих, че Бенисио е в този клас, но Руджеро също. Казаха ни да седнем като аз отидох при Бени. 
Аз: Някой сяда ли при теб?
Бени: Явно вече да. - махна си чантата и седнах през часа си писахме бележки, а Руджеро който беше пред нас непрекъснато се обръщаше към нас и ни гледаше все едно извършваме убийство. През междучасието не успяхме да се видим с Еми, защото ни задържаха за по-дълго. Втория час мина по същия начин. Като това междучасие видяхме Еми и тя изглеждаше и щастлива, но и тъжна.
Еми: Имам добри и лоши новини. Кое да е първо?
Бени: Нека добрите.
Еми: Записах ни за състезание в което сме одобрени.
Аз: Това е страхотно! Кое може да развали тази новина?
Еми: Трябва ни терен за снимки.
Бени: Ще го снимаме в парка.
Еми: Не. Трябва регистриран терен.
Аз: Ами Рорер?
Еми: Дали ще ни пуснат да снимаме там?
Аз: Трябва да говорим с управителите, но предпочитам че ще може.
След училище направо отидохме там. Като Еми каза, че ще говори с управителите, а ние решихме да покараме. Опражнявахме се, но в края на едно движение бяхме много плизо. Тогава видях Руджеро. И аз просто...............