След малко Бела се прибра.
- Защо толкова закъсня?- попита Амелия.
- Ами намерих си нови приятели. - отговори Бела.
- Наистина? Толкова бързо? Това е страхотно! - каза Амелия.
- Да.
- Хайде да вечеряме. - каза Амелия.
- Добре. - каза Бела.
След вечерята.
- Добре, аз ще си лягам, утре съм на училище. - каза Бела.
- Добре, лека нощ. - каза Амелия.
- Лека нощ.- отговори Бела.
На следващия ден
Бела стана и се приготви за училище. След 1 час беше пред училището и там я чакаха Арчи, Вероника, Бети и Джъгхед.
- Хей, здрасти Изабела. - каза Бети.
- Здравейте и може да ми казвате Бела накратко. - каза Бела.
- Добре, Бела да влизаме. - каза Вероника.
Арчи и Джъгхед тръгнаха за часа, а Бела, Вероника и Бети останаха да си поговорят още малко.
- И така Бела ти не ни каза от къде си? - попита Бети.
- От Чикаго. - отговори Бела.
- Разкажи ни за себе си. - каза Бела
- Ами живея с майка ми, баща ми е починал когато съм била на 2, единствено дете съм. Сега вие ми разкажете.
- Аз се преместих тук от Ню Йорк с майка ми, баща ми е в затвора. - каза Вероника.
- Съжалявам за баща ти. - каза Бела.
- Няма нищо. Така, ами ходя с Арчи и аз съм единствено дете.
- Оо, ходиш с Арчи! Супер!- каза Бела.
Мерси. - каза Вероника.
- Така, ами казвам се Елизабет, но всички ми казват Бети. Имам по-голяма сестра и живея с майка си и баща си. - каза Бети.
След малко отидоха при директора и той даде на Бела ключ с номер ''324" и каза, че това е шкафчето и и, че вътре са ѝ учебниците.
Бети и Вероника разведоха Бела из училището. Те бяха мажоретки и отидоха да тренират. Бела отиде да си потърси шкафчето. Дълго време го търсеше, но не можа да го намери затова реши да попита някой. Тогава видя едно момиче с дълга кафява коса и отиде при нея.
