- Бела защо се премести в Ривърдейл? - попита Вероника.
- Ами, не знам. Идеята беше на мама.
- Тогава следващия въпрос. Кой пита? - каза Бети.
- Аз!
- Добре. Кого ще питаш?
- Вероника.
- Питай. - каза Вероника.
- Как се запознахте с Арчи?
- Както и ти с нас. Бях нова, преместих се от Ню Йорк и се запознах първо с Арчи и Бети, а после и с Джъг.
- Как станаха нещата между теб и Арчи?
- Ами, не знам. Просто се случи.
Минаха 2 часа и майката на Бела ѝ звънна.
- Ало?
- Бела прибирай се трябва да отида някъде за 2 дни и трябва да ми помогнеш да си събера багажа, защото след 15 минути тръгвам.
- Добре.
Бела и майка и приключиха с разговора.
- Трябва да се прибирам, ще ви обясня по-късно.
- Добре, чао.
- Чао.
Бела си тръгна. Докато се прибираше чу един мъжки глас.
- Хей. - каза той.
- Здравейте, мога ли да ви помогна с нещо? - попита Бела.
- Какво правиш толкова късно навън, Изабела?
- От къде ми знаете името?
- Виждала ли си странни неща от както си тук?
- Моля?
- Отговори!
- Не.
- Добре. - той се приближи до Бела и я погледна в очите. - Забрави за този разговор и за тази среща.
- Какво? Защо?
- Тръгвам. Беше ми приятно, Изабела.
Той си тръгна, а Бела се прибра. На масата в кухнята имаше бележка от майка ѝ. ''Трябваше да тръгна веднага за полицията. Оставих ти пари за следващите 2 дни. Обичам те.'' Бела звънна на приятелите си и им каза какво е станало.
