Mafia family

4

Деца имаме да ви кажем нещо.

- Вече сте замесени и не можете да откажете- прекъсна ме Seonghwa.

- Да! Така ще карам на право. Ние сме мафиоти и вие като наши деца ще наследите управлението на най-голямата мафиотска банда в света.

- КАКВО!!!- извикаха в един глас петте момчета.

- Да и нямате право да откажете. От утре сте на уроци по стрелба. И след всеки урок ще ходите при баща ви. Ясен ли бях.

- Не! Не може да ни сервирате тези новини така, а и къде e Wooyoung? - опълчи им се San.

- Не ви е работа да питате и да решавате тук ние сме възрастните. Утре в пет сутринта ви чакаме в хола.- казаха и си тръгнаха оставяйки децата им объркани.

- Какво стана туко що?

- Май ни превърнаха в мафиоти.

- Не мога да си представя San който още спи с плюшки да убива хора- засмя се Yunho.

- Еееееейййййй.

- Какво вярно си е.

- А сега какво ще правим?- попита Yeosang.

- Не знам.

Гл. Т. Wooyoung

Реших да посетя мама и татко, затова се облякох и тръгнах към гробищата.

* Вече при гробищата *

- Мамо виж, донесох ти черни рози. Любимите ти.

- А на теб тате шоколад. С теб много обичахме шоколад и когато мама купеше го криеше за да не го изядем, но ние винаги го намирахме и после тя ни се караше. А ние стояхме и гледахме виновно пода.- започнах да се усмихвам ,но от очите ми не се спяха да капят горчиви сълзи.- Липсвате ми.  Защо точно на нас се случи? Защо ме оставихте? Какво стана с обещанието ви да сте винаги до мен? Мамо ти ми обеща да ме научиш да пея, но сам се научих. Тате ти ми каза че ще ме научиш да стрелям, но не го направи. Да много добре знаех с какво се занимавате. Но защо точно вие? Мамо, тате обещавам че ще намеря убиеца ви и ще го накарам да страда както вие, както аз. Помнете ми думите, ще го накарам да страда.

Казах и се изправих.

- Довиждане мамо и тате.

Тръгнах си.

* Скип Тайм*

Прибрах се и се запътих към стаята си, когато чух от хола момчетата да си говорят.