Дневникът на един психопат

06.05/11.05

06.05
   Ох, да! Как да не се размаже човек от кеф!

   Чудите се какво става ли? Жеков надмина себе си, разбира се!

   Това е поверителна информация, т.е никой не знае и не трябва да знае..., НО нали аз разказвам. Отидохме в един малък хотел с басейн на около 180 километра от София, където целия беше запазен само за нас. Четиримата- аз, Жеков, Стабаков и Павлов, сме заели по един диван в апартамента и сме пуснали телевизора, колкото да има какво да се чува. По средата на масата има огромна камара от бял прах. Който принципно трябваше след конфискуването да е унищожен.

   От тази клечка информация можеш да си направиш изводите, надявам се. Ако не, аз не съм в състояние да обясня. Малко ми е приповдигнато.

   Не трябва нищо друго. Нито алкохол, нито цигари. Нищичко. Павлов го конфискувал от някакъв нелегален трафик. На кого му пука, нали не трябва да се изхвърля? А такава сладост да се гори е направо светотатство!

   И в момента, 14:53, лежим на диваните, слушаме някакъв спортен коментар и шмъркаме. А хората се чудят, защо само строя магистрали- ами аз имам опит! Никой не го прави толкова добре и толкова дълги като мен.

   След поредната линия се облягам на дивана със затворени очи и се отпускам.

   Оххх, да! Все едно някой е излял щастие върху мен и сега съм на стотици километри над земята! ООО, пази Боже някой да научи!

   Освен може би тези две мадами, които идват към мен. Здравейте момичета, защо се прикривате с тези розови облачета? Те няма да Ви сгреят. Я, елате при мен да Ви дам малко от моята топлина, докато онзи папагал ни приготвя коктейли. DJ-чето, пусни нещо по-разкрепостяващо. Давай пич, вярвам в теб! Явно ме удря студен вятър с аромат на бор, защото виждам една секси самодива да приближава и да се присъединява към малката ни оргия.

   Ох, Боже, благодаря ти, Павлов!!!

11.05

    Какво се случва, по дяволите?!

   Събуждат ме в осем сутринта! Добре, това ще го преглътна, някак. Включвам телевизора си и гледам главния ми опонент (е, те всички са ми, но председателя на социалистическата партия) в директно обръщение към мен, за това колко лошо е управлението ми. Да, и това съм го виждал и чувал. Тоя не може ли да се напъне да измисли нещо ново?

   Едно от нещата, които наистина предават по телевизията, е това колко наистина се презираме с колегите от другите партии... през по-голямата част от времето. Нали се сещате- подслушвания, подкупи, изнудване. Понякога един от нас се събужда и си казва „Хей, денят е прекрасен! Да обвиня другия в нещо. Това ще направи деня ми още по-хубав!" Примерно. Нали разбирате- като да поддържаш играта. Всички се стремим към власт и пари. Просто е.

   Малко като женската злоба- като се видят две жени се прегръщат и се целуват по бузите, а иначе са готови да се издерат с орловите си нокти.

   Народа го е казал „Ти кажи, че сестра му е к*рва, а той да върви да доказва, че няма сестра".

   И наистина си мисля, че това е поредния начин да ме злепоставят, докато не пускат запис. Изпускам дистанционното на пода. Май се счупи. Не ми пука, ще си купя ново!

   Взирам се в телевизора като пълен идиот, докато чувам себе си как говоря, заедно със... Ма*ка му! Някак са записали разговора ни от петък! Свят ми се завива! Дишай Даниеле! Дишай! Това... някак... трябва да се замаже! Всичко може да се замаже! По дяволите! Ма*ка му!

   Значи... малко урок по история. Вече имах един мандат. Обаче оня пе*ераст, тоя същия, където ми вади кирливите ризи сега, направи така, че да има протести. И в края на краищата предпочетох да се направя на мъченик и да кажа, че за благото на държавата е най-добре да напусна поста. Нека гласоподавателите отсъдят справедливо.

   И те отсъдиха- бяхме партия номер едно! Я, каква изненада само! Само че още по-голяма беше, че гласовете не бяха повече от 50%.

   Питаш се, защо тогава такава велика личност като мен не е сформирала правителство. Основателен въпрос. Никой не искаше да сформира коалиция с нас и се принудихме да отстъпим мандата.

   Едно трябва да се знае- Даниел Росенов никога не остава длъжен. Ядосаш ли го, Божиите напасти сполетели Египет, са като бриз в летен ден в сравнение с моя гняв. А аз бях много ядосан.

   И какво направих- принудих го, пак с протести, 'и вътрешен натиск, (за който е по-добре да не споменавам, че съм сигурен, че ще насочиш топа срещу мен) да се предаде. Протести- страшни протести. На това му се вика управление- има, няма година. Сега, само преди година, дойдох аз на власт. И както върви трябва да измисля по най-добрия начин оправдание за този разговор, защото иначе и към мен ще започнат.

   Сега разбрахте ли проблема? От най-малкото нещо ще скочат срещу мен!

   Не искам да се отказвам от властта! (Не и преди да взема още пари!)

   Едно четиригодишно дава ли си доброволно шоколада? Не! Готово е да се бори със зъби и нокти, само за да не му го вземат.

   Телефонът ми звъни! Опомням се от шока и го вземам. 13 пропуснати обаждания?! По дяволите! Всичките от министри, главно на Жеков, Палов и Стабаков.

   Поеми си дъх, Даниеле! Чудесно, сега се облечи!