Chapter 1

279 15 0
                                    

Глава 1 

Мина цял един месец от както аз и сестра ми се преместихме  в Англия .Добре че беше леля ни Ем, защото иначе нямаше сега да сме тук.Тя е най-добрата леля която някой може да има.След като родителите ни се разделиха и баща ни се премести на другия край на света ,а майка ни  се нанесе при новия си приятел в Сидни ,а аз и сестра ми Ванеса останахме при леля ни.Мидълзбър е едно отдалечено градче,в което не се случва нищо.

 -Хайде Лиз ставай стига си писала.Ще се местим в Лондон а ти не си си мръднала пръста.Няма да оправям и твоя багаж.

-Добре де Ванс.Леля каза ли кога ще се прибере?

-Не,но ми каза че трябва да сме готови с багажа ни до тогава!

Започнах да събирам нещата си в един от многото кашони.След около час с Ванеса бяхме опаковали всичко.Направих вечерята и сега чакаме леля ни.

-Лиз нека ядем не мога повече.Леля може да закъснее.-измрънка Ванеса.

-Добре нека ядем тогава.-казах леко раздразнена.

След вечеря оправих масата,измих чиниите и се обадих на леля ни.Тя не вдигна.

-Вече започвам да се притеснявам-крачех напред назад из стаята а сестра ми ме следеше с очи.

-Ставаш параноична.Защо не се успокоиш и не вземеш някой роман?-попита Ванеса.

-Ванс...това е добра идея.Но ако не се върне до час...-чувам че входната врата се отваря.Без да чакам и минута повече вече тичам  по стълбите към първия етаж  етаж.

Едва не съборих леля като я прегръщах.

-Лиз.Успокой се какво е станало?-каза стреснато тя.

-Аз...ти...-бях задъхана и ми трябваше малко време.-Аз ти звънях и ти не ми вдигна и се притесних.-казах след минута.

-О ами закъсах с колата и този младеж ме докара-Едва сега забелязвам че зад леля седи едно момче.-Това е Хари. Хари това е Лиз-по стълбите слиза Ванеса-А това е Ванеса.Те са моите племенички.

-Приятно ми е...

-Не може да бъде ти си Хари онзи Хари ?! Хари от 1D?-Ванеса едва ли не подскачаше около него.

-Ъъъъм...да аз съм.

-Аз съм най-големия фен на групата...

-Нека влезем да не седим на вратата.-каза леля ,но не знам как надвика Ванеса.

След  половин час седяхме а Ванеса все още не беше млъкнала.По едно време си мислех да ли да не залепя устата ѝ.

-Сигурно сте гладни?-попитах.

-Аз трябва да тръгвам ,но благодаря за поканата.-каза Хари .

- Хари  сигурен ли си вече е късно ,а и Лондон не е близко .-каза загрижено леля-Остани за вечерта поне.

-Аз не искам да ви преча...

-О нищо подобно,а и ако не беше ти още щях да стоя на пътя.

След като леля и Хари  вечеряха Ванеса продължи да му досажда.Леля беше изморена и си легна.Аз оправих стаята за гости,взех една книга и се наместих в хола.

-Ъъъ..Лиз нали?-Попита Хари  и почеса задната част на вратъ си.

-Да Лиз приятно ми е.-Върнах погледа си към книгата.-Искаш ли нещо?

-Ами да питах се къде е банята.

-На горе по стълбите завиваш на дясно третата врата.На закачалката има чисти кърпи.

-Благодаря.-той тръгна.

-Лиз..Лиз..

-Какво Ванс?-не може ли човек да си чете книгата без някой да го прекъсва?

-Какво ти става това е Хари .. Хари Стайлс!

-И аз какво да направя?

-Дръж се мило!

-Правя го!-изсъсках.

Ванеса извъртя очи и се качи.Дочетох главата и тръгнах към стаята ми.Утре щяхме да се местим а и бях уморена,затова направо си легнах. 

May I hate you,but I love youWhere stories live. Discover now