Бодигардът (Антон Деников ft.Хари Стайлс )

4

Harry's pov

Ретроспекция:

Лежах на леглото си взирайки се в тавана, докато бях отнесен в мислите си за задачата, която трябваше да изпълня. Изведнъж баща ми влезе с ритник през вратата.
Беше третият път, в който той откъртваше пантите ми, а вратата дори не беше заключена.

- Докъде стигна със задачата, която ти дадох? Намери ли момичето?- извика той с тежкия му руски акцент, който беше породен от факта, че бяхме от Сибир. Все пак аз нямах акцент и едвам разбрах баща си.

- Намерих я. Имам план как да я отвлека.- казах му.

- Изобщо не ме интересува за твоите планове. Трябва да побързаш иначе ще изгубим много пари. Искам момичето веднага.

- Не смей меня путать с этой ароматной квашеной капустой- извика той на руски.

- Извинявай.- казах му аз в отговор.

Той излезе без да продума и дума повече.

После тръгнах за училище.

Край на ретроспекция.
В наши дни:

Видях Елиза как влиза в стаята, и сяда до мен.

-  Много си хубава днес!- отразих фактите аз.

- Млъкни бе, козле!- викна ми тя, докато ми зашлеви един шамар зад главата. Аз реших да не я ядосвам повече, затова изчаках да свърши часа. Тя бързо избяга от стаята, а аз я настигнах. Хванах я за ръката.

- Искам да те заведа на среща днес, кукле!

pov: Elisa

Той а кой се е помислил, да ме нарича кукле. Това искам да го чувам само от Антон. Въпреки че не го познавам от толкова дълго, все пак много го харесвам. Но той се дърпа, не иска да тръгне с мен. Затова защо да не отида на среща с Хари. Трябва да му дам шанс. Пък и той е секси. Може да излезе нещо хубаво от това.

- Добре, ще отида на среща с теб .Не ме наричай кукле повече, защото ще ти извадя очите и ще ги направя на супа.- усмихнах му се психопатски.

- Красавице, ако ми обявяваш война, знай, че аз ще я спечеля. За мен ще е удоволствие да ми извадиш очите.- намигна ми той.

- Много ми харесваш докато ме дразниш. Направо ми иде да те убия. Толкова си сладък.

- Хаха! Знам, че не можеш да ми устоиш. Ще те взема в седем- намигна ми отново и изчезна от погледа ми.

Извъртях очните си ябълки, врътнах се и тръгнах към дома си,  за да се оправя за срещата със зеленоокия.