Аз и Той

Аз убих човек

От гледната точка на Алиса:

Вече седях тук от около може би седмици и не издържах вече.

Всеки ден ме водеха да се изкъпя за 10 мин за да мога да вечерям с Джо.Това беше единственото време през което ядях и пиех.Мат също го водеха да се изкъпе,но преди това го пребиваха от бой.Той не получаваше никаква храна затова аз всеки път му носих по нещо от вечерята ми с Джо.Мат беше блед и много заслабнал,онази чаровна и детска усмивка,която беше преди на лицето му вече я нямаше и на нейно място се бе настанила измъчена,но в същото време бореща се физиономия.

Сам идваше всеки ден,но почнаха да подозират и затова вече от два дни не бе идвал.

Опитвах се да не си пипам телефона и да намеря сигнал за да звънна на полицията,но вече му падна батерята,както и надеждата ми за спасение.

Вече беше 18:30 две момчета влезнаха в стаята ни и ме отведоха да се изкъпя,а Мат лежеше на матрака и пуфкаше.

Забелязах,че едно от момчетата този път бе Сам,но се държеше някак студено.
Брус ти стой тук,а аз ще влезна с нея- нареди Сам на момчето и влезе с мен в банята.
Али нямаме много време-каза Сам и ми подаде зарядно с батерий за да мога да заредя телефона си и без ток.
От 2 дни Джо го няма и предполагам,че някой от твойте е виновен за това.
Всичи момчета тук след 20 мин.отиват да го търсят,но Аз,Брус и Марвин ще останем за да пазим да не избягате-шепнеше ми той и ръкомахаше.
Ето ти и това- каза той и ми връчи пистолет.
Дадох и на Мат- обясни ми той.
Ти се изкъпи и облечи това,а аз ще се справя с Брус.Той е добър човек и може би ще ни помогне.-каза Сам и ми подаде черен клин и тениска,а след това излезе.

Бях в шок от казаното.Изкъпах се набързо и чукнах на вратата на банята,но Сам не беше там.
Оллл миличката- възкликна Брус и ме прегърна като ме вдигна във въздуха.

Аз само седях и го гледах учудено.

Той беше много висок и много мусколест.
Не знаех,че си преживяла толкова много- продължаваше да говори той и да ме прегръща.
Сам ми разказа за всичко и съм 100% на ваша страна,а след като се махнем от тук аз повече няма да се върна при това изчядие- съобщи ми той и се изплю на земята.
Много се радвам,че ще го направиш- казах му аз и се усмихнах.

—--------------------
Още колко?-попитах аз за стотен път.
Почти стигнахме-повтаряше Сам от 15 мин.
КЪДЕ ОТИВАТЕ- искрещя някой зад нас,а когато се обърнахме там седеше Марвин и ни сочеше с пистолет.
БЯГАЙ- извика Сам и.тръгна да тича по дългия коридор.

Зад нас се чуваха не успешните  опити на Марвин да стреля по нас,но аз естествено се спънах и Марвин видя това.Опита се да стреля по мен,но аз бях по-бърза и стрелях по него,а след това хвърлих пистолета и изпищях.Бях го целнала точно в главата.
Еее поне вече можем да вървим спокойно- каза Брус и се засмя,а аз избухнах в плач.
Хей,хей какво става- каза Мат и дойде да ме гушне.
К-как какво? АЗ УБИХ ЧОВЕК- извиках и ударих с юмруци  гърдите му.