Аз и Той

Аз съм 150 кила

Знаеш ли той,колко души е убил без да му мигне окото.Щеше да убие и теб,така че той го заслужаваше- каза Брус и също ме прегърна.
Ъъъ хайде да тръгваме -каза Сам и продължи съвсем спокойно да ходи по коридора.

Зградата беше голяма и се лутахме дълго време или поне на мен ми се струваше дълго,защото през цялото време сцената,в която го прострелях ми се въртеше в главата.
Ето вашата свобода- каза Сам и избута две големи врати.

Слаба светлина от лампи озари  лицето ми и аз се затичах на вън,а когато се огледах забелязах,че бяхме в нещо като гора.

Сам ми хвърли един фенер и закрачи напред между дърветата.След около 15 мин ходене бяхме на една магистрала,която ми беше супер позната и накрая бинго бяхме на магистралата,която водеше до Лос Анджелис.
Ние сме на магистралата за Лос Анджелис,нали- попитах Сам,а той само поклати положително глава.
От къде знаеш?-попита ме Брус.
Всяко лято ходихме до там с родителите ми- обясних му и очите ми веднага се напълниха.

—--------------------------------
Писна ми да ходя по тази шибана магистрала.Знаеш ли  до Ню Йорк,колко още път имаме?-мрънках аз и се влачех зад момчетата.
Ходиме само 1 час-възкликна Сам и загледа часовника си.
Пикае ми се-продължавах да мрънкам.
Офф еми ходи пикай-подкани ме Мат и ме забута към един храст.
Нямам салфетка!
Избърши се с листо-извика ми той и отиде при другите.
Аз имам-извика Брус и извади цяло пакетче от якето си.

Това беше странно,че той има,но си взех и му се усмихнах глупаво.
Добре готова съм- уведомих аз и се затичах към тях.
Да тръгваме-каза Сам и тръгна.
Нее немога.Много ме болят краката-измрънках аз и седнах на тревата до магистралата.
Добре сядаме,но за малко-нацупи се Сам и седна тромаво,а след него и другите.
Амм Али-започна Сам.
Моля те,не казвай на полицията,защото ако залувят Джо той ще издаде и всички нас-помоли ме той.
Няма-казах аз и станах,защото тревата боцкаше дупето ми.

След мен стана и Брус и ме накара да му се кача на раменете.Първоначално не исках,но после се съгласих и всички тръгнахме е поне те ходеха,а мен ме носеха.Беше удобно,но ме беше страх да не му тежа
Нали не ти тежа-питах Брус през 2мин
Аз съм 150 кила мусколи,дори не те усещам-каза ми той
Така е -потвърди Сам,а Мат само кимна.

И той беше уморен и всичко го болеше,но беше силен и сд държеше.

В деличината се виждаха фарове,което беше странно,защото сега никой не ходеше до ЛА.

Колата отби и спря пред нас.Веднага се вцепених,защото си мислех,че това е Джо,но от колата излезнаха две момчета,който определено нямаха вид на мафията.