Аз и Той

Името ми е Джо

Ти сериозно ли не разбираш?-каза той,а аз само кимнах.
Баща ми е алчен.Някога те бяха приятели и бяха на едно ниво във фирмата,но когато повишиха баща ти,моят полудя.Той искаше пари защото почнахме да губим голяма част от наще заради покера,който той играеше и реши,че ако се отърве от ВАС ние ще имаме всичко.-каза той и въздъхна.

Изглеждаше тъжен и определено не му харесваше това,което прави.
Най-лошото е,че съм като него и това ми харесва.-каза и се усмихна зловещо.
Виж незнам как ти е името,но знам едно ти си ненормален.-казах аз и станах от стола.
Къде си мислиш,че отиваш?-попита ме той,но въпросът беше риторичен.
И името ми е Джо.

След това стана и се приближи до ухото ми.
А ти си Алиса-прошепна ми Джо и си отиде на мястото.
Джъстин е добро момче.Сладки сте заедно,но незнаеш много неща за него.-продължи да говори Джо,но аз го прекъснах.
Ти какво знаеш за мен или него и от къде?-исъсках му аз.
Охх кукло ти май си много тъпа-каза той и голямата червена врата се отвори и при нас влезнаха две момчета.Едното седна на масата,а другото ме погали по бузата.
Ей сладкишче-каза момчето,но Джо го прекъсна.
Дан,сядай на масата и да не си я пипнал,а ти не ти знам името стани и я заведи в стаята за гости.-нареди Джо на другото момче.

То стана и ме хвана за лакатя.Стигнахме пред стаята в която бях първоначално и той видя Мат явно го позна и влезе вътре с мен.
Боже,Сам,какво правиш тук-попита Мат и се здрависаха.
По-важното е вие,какво прави тук?-попита Сам и ни подкани да говорим.Аз му разказах всичко плюс разговора ми с Джо и той каза,че ще ни помогне да избягаме.

Вече от два часа мислехме план,а Сам нарисува карта на зградата на земята с пърче тухла.Вратата се отвори и влезнаха трима момчета,който попитаха Сам,какво прави тук,а той ги излъга,че ни пази,защото Мат ме е "ударил".Когато неканените гости излезнаха аз избухнах в силен смях,но телефонат ми ме прекъсна.
Да супер батерята ми е на пет процента- издуднах аз.
Имаш телефон-казаха Сам И Мат заедно.
Да даже пратих СМС на Ники,но незнам защо не идва.-похвалих се аз.
Ние сме на 13 часа път от града,а сме и в гора.Няма как да дойде.Знае къде си,но незмае как да стигне до тук.-обясни ми Сам,а аз вече изгубях всякаква надежда.