Изминаха две дълги седмици, които прекарах далеч от всичко и всички. Хоуп не спираш да звъни, дори от телефона на брат и, както и от други непознати номера. Аз просто не вдигах, не исках да говоря с никого.
14 дни, почти не се хранех, почти не ставах от леглото. На майка ми не и пукаше особено дали съм добре или зле, което за мен беше още по добре. Не влизах никъде в социалните мрежи, нямах нужда да чета книги, да слушам музика или да гледам филми. Не исках да правя нищо, Саманта и Лилиян идваха до домът ми, но аз се направих че ме няма. Не исках нищо и никого.
След 14 дневната ми дистанция от всичко живо, покрай това и от слънчева светлина, в 5:00 часа сутринта, реших че всичко това трябва да спре. Не можех да продължавам по този начин, да се депресирам, заради едно момче. Вече не болеше толкова много, по скоро беше като тъпа болка. Но малко по малко, сякаш чувствата ми към Самуел се изпаряваха.
Третата седмица започна, реших че е крайно време да се възвърна към "светът на живите". Честно казано бях заприличала на ходещ труп.
Понеделник сутрин, едва станах в 6:00 часа. Влязох в банята измих си зъбите и се погледнах в огледалото, лицето ми беше бледо, очите ми подпухнали, устните напукани. Не можах да се позная, питах се дали изобщо това съм аз. Взех си хладен душ, излязох от банята. Накъдрих косата си, сложих си спирала и гланц за устни, облякох си къси дънкови панталони и любимият ми потник с пайети и си казах че денят днес ще е различен както и всеки един друг ден от тук нататък. След като бях готова да изляза, реших че е време да се обадя на Хоуп. Но точно когато я набрах, се позвъня на вратата. Затворих телефона и изтърчах по стълбите да отворя.
Отворих вратата и не повярвах на очите си, беше Хоуп.
- Кучка, Кучка, Кучка. Как можа да не ми вдигнеш телефона две седмици. Знаеш ли как се притесних за теб, знаеш ли колко неща ми минаха през главата? Идва ми да те убия. - разкрещя се Хоуп, още преди да имам шансът да кажа нещо.
- Добре съм, благодаря че попита! - веднага отговорих аз, съркастично.
- И какво Бела, доволна ли си от социалната изолация в която се постави? - попита ме тя, снизходително
- Ще ти отговоря честно. Да, доволна съм по дяволите. Пред теб стои новата Бела Скар, която е готова да кръстосва моретата и да открива нови светове. - отговорих аз, размахвайки с ръце.
YOU ARE READING
Отворена рана
RomanceИмето ми е Бела Скар, няма значение от къде съм, нито на колко съм защото има хора които са на 14 и изживяват повече загуби и трудности в живота от колкото някои които вече са стигнали своите 50, така наречения половин век. Историята ми започва бана...
