Отворена рана

Глава 3

29 май, вторник 15:00 часа.

- Бела Обичам те! Винаги ще те обичам.
- Сам, аз не знам какво да кажа...

- Белаааа, събуди се най накрая! - чувах как Хоуп крещи от вратата прекъсвайки сънят ми, който при други обстоятелства щеше да е мечтаният сън, но не и сега когато всичко е приключило.

- Бела!

- Ставам Хоуп - опитах се да извикам, но гласът ми беше пресипнал от водката. Гърлото ме болеше, очите ми едва се държаха отворени, сърцето ми удряше в гърдите и ако имаше как щях да повърна всичката водка която изпих. След 3:00 часа спомените ми се губеха, последното което помнех беше как пиша на непознатият "Рей", че съм пияна. Или поне така помня...

- Белаа, броя до три и се мятам върху теб, ако не станеш 1, 2 и 3 - Хоуп се засили от вратата и се просна върху мен.

- Боже Хоуп, какво по дяволите правиш. Казах ти че ставам. - измърморих аз

- Ставай защото трябва да сготвим следобедна закуска, а довечера отново сме на парти при Лилиян. - не разбирах какво и става на Хоуп. Беше ми толкова зле, че дори не исках и да питам. Не знам какво беше намислила. Единственото, което изпитвах беше силното главоболие. Искаше ми се този ден да приключи колкото се може по - бързо.

..............

След като Хоуп едва не изпотроши кокалите ми, някак си успях да се измъкна от леглото, запътвайки се направо към кухнята. Докато слизах по стълбите си представях какъв хаус ще цари в домът ми след фиаското снощи. Когато слязох долу за мое щастие и огромна изненада, всичко беше чисто. Нямаше мръсна посуда в мивката, подът беше кристално чист, а ароматът на цигарен дим се беше изпарил. Хоуп слезна след мен и ме гледаше все още развълнувано като дете на което са му купили сладолед посред зима.

- Е Бела, какво ще кажеш? Постарах се.

- Хоуп благодаря, но къде са всички? - казах аз все още едва говорейки.

- Лилиян и Саманта са в спалнята на родителите ти. Дон, Франк и Ранди спят в хола. Мари - ан в стаята на брат ти. И общо казано всички спят. А сега се стегни защото имаме доста сандвичи да сготвим.

- А Хоуп, пропускаш някого. Ти и Айзък...

- За това, само не откачай.

- Какво, защо?! - попитах аз очаквайки всичко.

- Аз и Айзък, всъщност спахме в колата му. Виж знам че ме предупреди, но не издържах и всичко стана толкова бързо и беше толкова хубаво.