11 юни, понеделник 4:00 часа
Алармата ми беше навита за 4 и 30, но сънищата ми имаха друго намерение. Сънувах жп гара, не знам защо, събудих се от пронизващия звук на спиращ влак по релси.
Първите три дни след завършването ми, изминаха в спане и четене. На четвъртия и петия ден бях по уговорени интервюта за работа, харесах си едно от местата, но не това беше причината да ставам в 4:30. Просто както винаги трябваше да се къпя и оправям. Следващите дни от кратката почивка с която разполагах избирах мястото в което ще уча, началото на другия месец беше и записването в два от университетите, а началото на август и в колежът който си избрах. Непосредствено с това нашите ми съобщиха и новината, че татко ще заминава за друга държава. Чувствах живота си в някакъв застой, нещо не беше същото.
6:30
- Ти трябва да си Бела, нали така?! - питаше ме висока, стройна жена с къса руса коса и строго изражение.
- Да, аз съм. Бела Скар.
- Добре Бела. Приятно ми е аз съм Ванеса Тарънс, твоят шеф, управител и колежка в занятията ти тук. - представи се жената, която определено не се държеше така, както изглеждаше. - До колкото съм запозната и друг път си била в сферата на сервитьорството, получих много добри отзиви за теб, което означава че знаеш как се работи с клиентите и ще те въведа само в реда на работата тук при нас.
- Добре госпожо Тарънс, да започваме тогава. - казах аз, не търпеливо.
След един час разяснения какъв е процесът на работа в хотел "Тарънс" най - накрая получих работната си униформа и бях готова да вляза в процеса на работа.
YOU ARE READING
Отворена рана
RomanceИмето ми е Бела Скар, няма значение от къде съм, нито на колко съм защото има хора които са на 14 и изживяват повече загуби и трудности в живота от колкото някои които вече са стигнали своите 50, така наречения половин век. Историята ми започва бана...
