31 май, четвъртък 08:00
Събудих се от алармата си. Денят на завършването. Хоуп я нямаше, но знаех че е спала при мен защото дрехите и бяха на стола. В 12:00 часа трябваше да съм готова за вълнуващият всички ден. Аз не бях развълнувана, не харесвах класът си, контактувах с много малко хора, а тържеството което за всички беше изненада, за мен не беше тъй като аз го организирах. Не се чувствах добре, но усмивката на лицето, главата горе и това ще мине.
- Добро утро. - връхлетя приятелката ми. - кой е готов за последния, последен учебен ден.
- Не и аз. - измърморих.
- Хайде поспаланке, ставай да те приготвим да сияеш.
- Искам кафе и цигара, а за другото ще си помисля.
- Хайде Бела. Бъди по позитивна. Поне вече няма да се виждаш със съучениците ти.
- Да, права си. - Хоуп беше права. Имаше нещо позитивно в ситуацията. - Аз ще си взема душ, а ти би ли направила кафе.
- Чакам те долу.
Влязох в банята и пуснах гореща вода. Оставих се да отмие всичката негативна енергия и след около 10 минути излязох. Облякох халата си и се запътих към всекидневната, Хоуп говореше с някой.
- Добро утро Бела. - майка ми. Дори забравих, че ще си идват днес. Но си обещах че ще се държа добре с тях.
- Добро утро мамо. - отидох до нея, прегърнах я и се отдръпнах бавно. - как минаха бизнес срещите?
- Добре, но баща ти и брат ти ще останат до края на седмицата, аз се прибрах заради завършването ти. А Хоуп току що ми каза, че не си готова.
- Да, така е.
- Хайде, пий кафето си набързо и скачай горе да се приготвяш, аз отивам да направя същото.
- Мамо, аз ще завършвам, не ти.
- Нали трябва да сме най - хубавите, все пак като те наградят за отличничка.
- Ако ме наградят.
- Ще те наградят. Знам че понякога съм строга с теб, но това е защото имаш много потенциал в себе си а не искаш да го развиваш. - каза майка ми и ме погледна с топла усмивка. Не беше лош човек, поне когато решеше.
- Добре мамо.
- Оставям ви момичета, Хоуп погрижи се за нея.
- Дадено Лина. - Хоуп така и не се научи да нарича майка ми с цялото и име, но тя се забавляваш от това.
YOU ARE READING
Отворена рана
RomanceИмето ми е Бела Скар, няма значение от къде съм, нито на колко съм защото има хора които са на 14 и изживяват повече загуби и трудности в живота от колкото някои които вече са стигнали своите 50, така наречения половин век. Историята ми започва бана...