Отворена рана

Глава 4

22:00 часа

- Казах ви че ще закъснеем, пак сме черешата на тортата. - крещях на момичетата, докато изкачвахме стълбите към домът на Лилиян. Музиката, която звучеше там, се чуваше на километри.

- Стига Бела, нали сме тук. А и всички знаем, че обожаваш да си атракцията на вечерта. - започна да говори Хоуп.

- Предпочитам да не се набивам на очи тази вечер, както и да не прекалявам с алкохола. - всъщност, вътрешното ми аз крещеше как иска да се напие и да забрави за болката, всичко от бившия още тежеше.

- Даа Бела, точно така ще останеш незабелязана с тази искрящ червена рокля. - сърказмът на Хоуп излезе наяве.

- С тази червена рокля съм, заради вас двете. Можех да си облека дънки и тениска, но нека ви припомня, че нямах този шанс. - Исках да се чувствам удобно в дрехите си и в кожата си, въпреки че знаех за дрескодът, който щяха да спазят всички на изтънчени и бляскави дами и младежи, аз просто възнамерявах както винаги да се отличава от тълпата, а не да се сливам с нея. Но Саманта и Хоуп имаха други планове за мен. Усещах че нещо криеха от мен, но не знаех какво. Бяха прекалено настоятелни за роклята и не ми оставиха избор. Истината е че наистина беше красива, ярка и ефирна, дължината и стигаше до средата на коленете ми, деколтето и беше нормално, но не прикриваше напълно големите ми гърди. Съчетаваше се идеално с единствените токчета в черно, които имах.

- Тези стълби, защо Лилиян трябва да живее на последния етаж. - Измърмори самата.

- Явно защото баща и притежава сградата и може да си го позволи. - отговори Хоуп.

- Ето ни Саманта, пристигнахме, какъв е проблема. - стълбите не бяха много, но Саманта от време на време се оплакваш от всичко. - Е, нека купонът започне. - Изкрещях и отворих входната врата. Още от коридора, се усети димът на цигари и на алкохол. Когато се появихме на входа на всекидневната, всички ни зяпнаха сякаш не ни познавах или не ни бяха виждали.

- Добър вечер момичета. - изкрещя Лилиян зад нас. - Закъсняхте!

- Знаем, знаем, Бела е виновна. - каза Хоуп самодоволно. А аз я подбутнах да мръдне, за да прегърна Лилиян.

- Леле Белла, не мога да повярвам, изглеждаш наистина невероятно. Той ще съжали, че те е загубил.

- Благодаря, тези двете са отговорни за визита ми. А кой ще съжали че ме е загубил?

- о, Боже! Не сте и казали. - Лилиян погледна леко изплашен към Хоуп и Саманта.