Heart of Shadows

~ Chapter 4 ~

- Как върви? – иска ми отчет Андракс, когато същата нощ се връщам обратно в Пещерите. – Той падна ли в капана ти?

Отпивам от виното си и оставям бокала встрани, забавяйки отговора на въпросите му. От отсрещната страна на трапезата той ме наблюдава с присвити от нетърпение очи. Никак не е лесно да спра да го асоциирам с Азриел. Напълно идентични по мекия си бронзов нюанс, очите им се различават само по това, че докато тези на Азриел ме засипваха с непресъхващо обожание, докато бях в двореца, тези на Андракс ме изпиват с нетърпение и сурова пресметливост.

- Всичко е безупречно – отвръщам, най-сетне способна да се отърся от първичния си инстинкт да ги съпоставям един с друг. – Освен...

- Освен какво? – подтиква ме Андракс, застанал на тръни.

- Лизандра разбра. – Свела леко глава, аз вдигам поглед към него, донякъде изплашена от непредвидимата му реакция. – Не се сдържах и изпуснах нервите си пред нея. Но мога да гарантирам, че Азриел не подозира нищичко. Бъди сигурен, че Лизандра няма да обели и дума. Мисля, че успях да ѝ взема страха.

- Как успя да го направиш? – В тона на привидно спокойния Андракс прозират нотки на скрито раздразнение.

- Заплаших я.

- Щом не те е издала веднага, явно е било ефективно. – Лека усмивка се прокрадва на устните му. – Въпреки това се постарай подобни издънки да не се повтарят отново. Ясно ли е?

Кимвам съгласно, отклонявайки поглед от него.

- Отново ли я тормозиш с разпитите си, Андракс? – подкача го Лионет, която влиза в залата с елегантна походка, полюшваща леко разгулната ѝ черна рокля. – Ако не престанеш да го правиш, скоро няма да желае да се прибира у дома. – Чисто белите ѝ зъби се оголват в усмивка. – А ние ни най-малко не искаме да се случи подобно нещо.

- Налага се да се осведомявам за напредъка ѝ – обяснява той с малко по-безгрижен тон, облягайки гръб на царствения си стол, иззидан във формата на истински трон. – Но вече е изцяло твоя.

- Колко великодушно – измърква доволно, настанявайки се върху бедрото, което братовчед ми е прострял към нея. После се извърта към мен и впива змийския си поглед в лицето ми. – Мила моя. Сигурно си преживяла един ужасно дълъг и уморителен ден. Трябва да ни разкажеш всичко до най-малката подробност.