Heart of Shadows

~ Chapter 6 ~

Този път се приготвям за празника сама, защото Лизандра, с която обикновено протича подготовката ми, е прекалено заета да страни от мен след необмислената ми постъпка да ѝ наприказвам всичко, което трябваше да премълча.

Обличам яркочервен костюм от две части и се закичвам със златни бижута, подарък от Азриел. Азриел, от своя страна, не се е мяркал пред погледа ми през целия следобед. Щом осъзнавам това, се проклинам, задето несъзнателно съм пренебрегнала мисията си. Вместо да съм тук и да се кича с прелестни обеци пред огледалото като някаква суетна принцеса, сега трябваше да вървя подие му, дебнейки подходящия момент, в който жътварят най-сетне ще се окаже сам и безпомощен, а аз ще мога да сторя с него това, за което дойдох.

Имай търпение, успокоявам се с въздишка аз. Тази вечер ще е мигът. Тази вечер, когато те заведе на Лунен връх.

Вратата на покоите ми се открехва и аз на секундата отмествам очи от огледалото. Без да чака покана, прислужничката с кафяви коси на име Силф влиза вътре, носейки някакъв плик в ръка.

- Кралице моя – покланя се леко тя. – Нося ви съобщение от негово величество.

Официална кореспонденция. Азриел определено умее да ме изненадва с всеки свой ход.

Тази вечер обаче той ще бъде изненаданият.

Поемам писмото от Силф и ѝ заръчвам да напусне. Щом ме оставя сама, разкъсвам плика и разгръщам листа, изписан от горе до долу с красния кралски почерк на Азриел. Написано е, че тази нощ нямало да катерим Лунен връх. Щели сме да бъдем само аз и той. Сами в гората. Далеч от шествието и хората.

Чудесно.

Обръщам специално внимание на послеписа в долния десен ъгъл на листа. „С нетърпение очаквам тази нощ, любима".

Смачквам писмото в ръката си и излизам на балкона. Вятър разрошва небрежно прихванатата ми коса. Хвърлям бегъл поглед през перилата, мятам образувалото се кълбо хартия във въздуха и гледам как вместо да се понесе с полъха, то се устремява надолу, сякаш е тежко като гюле, пропадащо в синята бездна.

Усмихвам се на разкрилата се гледка.

Аз също с нетърпение очаквам тази нощ, любими.

~~~

Къщурката на Разказвача ме очаква, сгушена в своята странно тясна уличка, с пушещ комин и светещи като очи прозорчета.