Момчето и цветята | Bulgarian original novelette

08 | кръв

❀ ❀ ❀

ИМАШЕ ДНИ, В КОИТО Андрея не чувстваше нищо; в които бе напълно изпразнен от всякакво емоционално и душевно съдържание. Дни като този.

Усещаше тялото си леко, въздушно, като че бе излязло от орбитата на Земята и бе понесло в безтегловност в безкрайността. Тежестта на умората не го тормозеше като озверен хулиган. Празните му очи не копнееха за сън - за пръв път от цяла вечност беше спал. Трънливата болка бе избледняла и сега приличаше на безцветно петно върху гърдите му. Безмилостните мисли бяха замрели и отказваха да се оживят.

Това беше един от добрите му дни. Не, не защото бе събота, а защото имаше усещането, че е постигнал някакво ефимерно подобие на хармония в себе си. Не се чувстваше като... преди, едва ли някога отново щеше да бъде същия като преди, но в момента поне хаосът в тялото му се бе затихнал.

за да има достатъчно време
да се подготви
за

б у р я т а

❀ ❀ ❀

Андрея беше загубил любимата си книжка с поезия. Установи го, чак след като вчера преобърна цялата си стая наопаки, докато я търсеше. Предполагаше, че най-вероятно я бе изпуснал, когато се бе озовал на колене в калта в парка. Искаше му се да излезе и да я потърси, обаче желанието му да свърши нещо продуктивно днес се бе изцедило от крайниците му.

Опита се да намери заместник на сборника, но вида на празните, незапълнени, безлични страници на другата книга, които бяха белязани единствено от печатарското мастило, го накараха да се чувства така все едно индивидуалността му никога не е съществувала. Всяка сантиментална част от него и неговата история бяха затворени между кориците на изгубения сборник - не можеше просто така да загърби и да започне на чисто. Той беше миналото и миналото беше той.

Андрея захвърли безполезната книга на пода и се сви на леглото си. Покри се през глава и отказа да напусне пашкула си. Външният свят бе прекалено студен, неблагоприятен, страшен, за да се изправи срещу него сам. Предпочиташе топлотата, комфорта и сигурността, които завивките му предлагаха.