Момчето и цветята | Bulgarian original novelette

11 | обещания

(това е една от най-любимите песни ever. pls, chuite q.)

❀ ❀ ❀

МАША СЕ ВЪРНА в кухнята. В ръка носеше наполовина пълна стъклена бутилка с ракия, марля, лепенки и някакво мазило.

През цялото това време Андрея не беше мръднал от мястото си. Стоеше свит в ъгъла, готов да се срасне с него. Лицето на Маша придоби онзи тип сърдито изражение, което по-скоро даваше израз на съжаление и разочарование, отколкото на недоволство и гняв, когато го видя. Очите ѝ като че ли го съдеха за това, че се опитва да остане незабележим. Няма значение какви усилия да бе положила, за да го предразположи и да се почувства комфортно в дома ѝ, той никога нямаше да се отпусне и да разбере, че има място и за него.

Едва ли света някога щеше да приеме и приюти момче като него.

Андрея никога нямаше да се чувства в безопасност. Как би могъл да се осмели храни надежди, когато дори най-ближните му се бяха обърнали срещу него? Трябваше да продължи да се крие, да изгражда прегради около себе си. Само тогава щеше да постигне своя идеал за сигурност. Нямаше да позволи на нищо и никого да стигне до него и да го нарани отново.

Той трепна, когато Маша постави закрилнически ръката си на гърба му и го прикани да я последва.

- Ела, момче. Ще ти помогна да промиеш раните си - каза тя.

Андрея не се възпротиви. Научил бе по трудния начин, че да се остави на течението да го носи, щеше да му причини по-малко щети, отколкото, ако плуваше срещу него.

Маша го отведе до мивката.

Само на метър от тях Цветина свали чайника от котлона и почна да прецежда чая в чашите. Стиснала бе челюстите си и с мъка потискаше порива да погледне към тях. Плътна гореща пара почна да се издига от първата чаша. Ароматът на липа разцъфна и облада пространството.

Андрея заби очите си в пода.

Маша остави всичко, което беше донесла на плота до мивката. Тя се пресегна към Андрея и внимателно нави нагоре ръкавите на блузата му. Взе ръцете му в своите и ги насочи към чешмата. Потече хладка вода, която отми калта и кръвта от пръстите му. Маша намокри една кърпа и забърза с нея лицето му.