Момчето и цветята | Bulgarian original novelette

01 | хаос

❀ ❀ ❀

УМЪТ МУ БЕШЕ ЗАТВОР.

Ужасяващи, угнетителни, постоянно повтарящи се, негаснещи мисли се смесваха с неизличимите, съдбоносни спомени в съзнанието му. Измъчваха го по най-жестоки и нехуманни начини. Мачкаха го, поглъщаха го, а после го изплюваха.

Отново.

И отново.

И отново.

И отново.

и о т н о в о...

Звън на звънец.

Звучеше далечно, чуждо, но в същото време близо и познато. Той знаеше откъде идва звука, но не и какво предвещава. Надежда? Радост? Смирение? Страдание. Празнота. Хаос.

Не виждаше. Вратата на стаята му бе преграда, която го делеше от външния, некомфортен, непознат свят. Обаче нищо не пречеше на представите му да обрисуват ясно картината отвъд. Първоначално тя бе сива, безразлична, но нещо... нещо я обля в рубиненочервено.

Но какво точно?

"Не, не го предизвиквай отново. Недей." крещеше той вътрешно. Разкъсваше се. Яростно зарови пръстите в косата си, противейки се на вълната от спомени, която го поглъщаше като страховито, дълбинно чудовище.

Глас.

Глас, който не бе чувал от повече от година. Беше женски, тънък и неспокоен. Принадлежеше на демон. Не, не неговия, (все още не), а нечий друг.

"Е-Елена."

"Казах ти, че никога повече не искам да стъпваш в дома ми, жалка курва! Изчезни веднага от погледа ми!" гръмна гласа на баща му, последван от силното затръшване на входната врата.

Ударната вълна достигна до Андрея и разклати покоя му.

Страшни тропания разцепваха дървото на вратата и отекваха навсякъде. Във входа, в коридора, в целия апартамент. В душата на Андрея.

Той притвори собствената си врата и надникна навън.

"Какво се случва? Кой беше това?" притеснена, майка му също се беше показала от съседната стая. Мартин, все още с огромните си слушалки върху главата, се озърташе наоколо.